ЗА РУБРИКАТА
Смисълът е в истинските истории. В края на 2020 година стартирахме рубриката “ЛИЦАТА НА АЗТУЕС”. Разказваме ви истории за хора свързани с АЗТУЕС и ТУЕС.
Ето, че дойде време и за шестата ни среща във втория сезон на любимата ни рубрика “Лицата на АЗТУЕС”.
Той е випуск 2011 година, веднага след завършването си започва да преподава в ТУЕС. За него “ТУЕС е колорит.”.
Днес в “Лицата на АЗТУЕС”, наш гост е Емил Гоцев, а какво ни сподели той, четете в следващите редове.
Здравей, представи се – кой випуск си, разкажи за живота си след ТУЕС и с какво се занимаваш в момента?
Здравейте, казвам се Емил Гоцев и съм от випуск 2011. Въпреки някои по-странични занимания, в момента все още си изкарвам хляба с това, което съм получил от ТУЕС и работя като програмист (с някаква по-фенси титла, както налага модата) в Trading 212. За тези десет (еха!) години продължих да прекарвам време в училището, а това, което се промени у мен в професионално отношение, откакто завърших, е може би изместването на ентусиазма ми от новите технологии сами по себе си към възможностите, които създават.
Какво е за теб ТУЕС? Разкажи ни за твой ярък спомен от времето, когато беше ученик в ТУЕС?
Може би ще прозвучи странно за гост на вашата рубрика, но ТУЕС за мен започна катастрофално. На първия ми 15-ти септември учениците от 9-ти клас ни обстрелваха с моркови – разбрахме тази метафора по доста болезнен начин. После по единствения специален предмет нямахме назначен учител, а за капак – преподавателката по математика беше в болнични 2-3 седмици, без да има заместник. Не на шега майка ми планираше да ме премести в НПМГ.
За “беда” това не се случи 🙂 и оттогава сякаш не мога да се отърва от училището. След като завърших съм бил рецензент, дипломен ръководител, член на комисии по дипломиране, а за 4 години преподавах и Обектно-ориентирано програмиране. И най-вероятно пак ще преподавам някой ден.
Ако трябва да го обхвана с една дума, ТУЕС е колорит. Понякога хаотична, но усмихната и сърцата банда от идеалисти. Стела, разбира се, не е и никога не е била просто директор, а лепилото, сърцето, моторът на всичко това. Не мога да не спомена и двете ми класни – Ива Захариева и Лидия Иванова, които са хората от училището оставили най-силен отпечатък върху мен. Любовта ми към литературата и математиката беше грижливо отглеждана.
Какво те кара да подкрепяш училището и Асоциацията на завършилите и имаш ли послание, което искаш да споделиш?
Винаги, още като ученик, съм знаел, че един ден ще се върна като преподавател. Не съм чакал призиви от Асоциацията, ами сам потърсих Любо Чорбаджиев. До някаква степен причината е, че исках да върна полученото, но не е само това. Преподавателската работа е предизвикателна и увличаща. А и мисля, че благодарение на нея съм задълбочил, както техническите си познания, така и чисто човешки съм се обогатил.
Колкото до Асоциацията, като до съвсем неотдавна част от кухнята мога да кажа, че освен всички инициативи около учебния процес, помощта от нея за самото функциониране на ТУЕС е незаменима. Трудно ми е да си представя всичко това без нея.
Ако някой прочете това и стигне дотук, вероятно не е забравил училището си и още следи новини около него, дори и да не го подкрепя активно по някакъв начин. Може би дори се е усмихнал тук-там из изреченията. Та, защо да не е дошъл моментът да се включи?
Благодарим ти, Емо!
Вдъхновихме ли ви?
Ако ви харесва това, което правим, може да подкрепите АЗТУЕС чрез дарение – разберете как оттук.
Какво предстои?
Очаквайте епизодите на училищния подкаст – “TUES Talks”. С наша помощ ученически доброволчески екип стартира първия училищен подкаст: https://aztues.bg/tues-talks/
Още интересни истории от нашата общност с много интересни гости в “ЛИЦАТА НА АЗТУЕС”.
През декември АЗТУЕС става на 7 години!
С поздрав,
АЗТУЕС екип
Коментари