За честта на фамилията, за ТУЕС, за споделеното преживяване…
Днес в рубриката “Лицата на АЗТУЕС” ви срещаме с Борислав Трайков, випуск 2005.
Какво ни сподели Боби, четете в следващите редове.
Здравей, представи се – кой випуск си, разкажи за живота ти след ТУЕС и с какво се занимаваш в момента?
Випуск 2005. Имам брат, който завърши през 2007-ма, така че сме носители на наградата „За честта на фамилията„. В момента се изявявам като ръководител на DevOps екип, ала съм преминал през много други дейности и позиции в ИТ бранша – support, sales, back-end & front-end dev, QA.
Искам да отбележа, че намерих първата си работа като web hosting support покрай дипломната си работа в ТУЕС. Исках да подкарам една JavaScript функционалност и при мен работеше, но не и на сървъра в международна web hosting фирма. Съответно отворих запитване към техническата поддръжка и те ми обясниха, че тази функционалност не е позволена поради съображения за сигурност. Нещо пак ги попитах и те като видяха, че съм българин, който им пише кадърно на английски, ми се представиха, че са българи и аз взех, че ги попитах дали си търсят нов колега. Изненадващо за мен ме извикаха на интервю и започнах работа с официален първи работен ден 15-ти септември. Така пропуснах откриването на учебната година в Техническия Университет, където бях приет в специалност Компютърни Системи и Технологии.
Опитът с технологиите, любознателността, дисциплината и приятелствата от ТУЕС останаха с мен по време на следването ми – даже Лидия Иванова ми помагаше по Математика в първи курс.
След като приключих следването тези спомени и качества са все още с мен до ден днешен. А когато се засека с хора от ТУЕС – дори 10+ години по-млади от мен, пак имаме общо усещане за споделено преживяване и сме готови да свършим работа заедно.
Какво е за теб ТУЕС? Разкажи ни за твой ярък спомен от времето когато беше ученик в ТУЕС?
За мен ТУЕС е страхотна среда и място за оформяне на характери. Учениците преминават през много неща заедно и това са запомнящи се преживявания.
А относно ярките спомени в ТУЕС, всъщност искам да ви споделя такива в различните класове.
8-ми клас – изпитът по английски на 15-ти септември. Влязох в А клас – най-добрите в този аспект – и се чувствах супер горд с постижението. Обаче през учебната година ми се наложи да преведа някаква част от „Азбучните убийства“ на Агата Кристи, използвайки хартиен речник и тогава видях колко малко знам. Непрекъснато имах книжен речник до себе си и проверявах почти всяка втора дума.
По „Встъпление в специалността“ имахме изпит да наберем и форматираме статия от вестник на Word за време. Обаче аз тогава имах досег с компютър само в компютърните зали в училището и в клубчетата. Затова си прерисувах компютърната клавиатура на лист хартия и така се упражнявах вкъщи. А пък ходех с приятел извън часовете в 35-ти кабинет да упражняваме форматиране на текст с Word.
9-ти клас – Тъй като бивши туесари работят в Haemimont Games, фирмата пусна за алфа тест новата си игра „Келтски Крале“ в 35-ти кабинет.
Това за мен си беше безплатно цъкане на игра, а тогава играта в компютърно клубче се заплащаше и с брат ми имахме пари за това удоволствие само само веднъж в седмицата за по 1 час.
Тогава даже успях да намеря 1-2 бъга и ги описах на хартиени бланки.
Същата година в час по английски получихме задача да преведем статия по наш избор от българско списание на английски. Аз си избрах ревюто на прясно появилата се Diablo 2 в PC Mania. Именно този превод ми даде огромно желание да пиша статии – нещо, което правя като хоби – даже в работата си.
Програмирането на Паскал за мен и мой приятел тогава ставаше най-вече на хартия и си носехме тетрадките в кабинет с компютри и си пробвахме кода – често пъти извън часовете.
10-ти клас – Родителите ми събраха пари и купиха компютър за мен и брат ми. Помня, че ги бях поизлъгал за видео картата, защото исках да мога да играя игри.
Още в самото начало на обучението по програмиране ми се наложи да правя блок диаграми. Макар и леко скучни, вложих старание, което пък ми се отплати на 2-рата ми работа, на която изведнъж се наложи да правя различни UML диаграми на приложения, които тогава едвам разбирах. Хем успях да се справя с диаграмите и да разбера как са навързани компонентите на продукта на фирмата, хем по-късно можех да разчитам такива диаграми, идващи от софтуерните архитекти, с които работя.
Програмирането хич не ми се отдаваше, но пък с брат ми цъкахме редактори на WarCraft3 и Disciples 2. Така разбрах какво е асинхронното програмиране, събитията (events) и още много други неща.
В 10-ти клас бях и в последния випуск на Любомир Чорбаджиев като преподавател по физика. Не харесвах предмета по принцип, но тогава заради Любо ми стана супер интересно и се справих с контролните без проблем.
11-ти клас – не успях да се класирам за СИП-а по програмиране на Любо Чорбаджиев и това ме мотивира да намеря начин да не изоставам от приятелите си, които бяха в СИП-а. Развих огромно влечение към базите данни след като доста ми се опъваха в началото. Разбирането ми за тях, което натрупах в ТУЕС, ми помогна в първите 3 фирми, в които работих.
Участвах в подготовката на тържеството за Х години ТУЕС. Бяхме комитет от ученици и преподаватели. Не си спомням повечето неща, освен че беше много различно и весело, а и на мен се падна да направя Powerpoint караоке презентацията на химна на училището, който беше написан за това тържество от барабаниста на Хиподил – бивш туесар – и г-жа Ива Захариева.
12-ти клас – Тук се сблъсках с уеб програмирането под формата на PHP. Дипломната работа ми работа беше опит за личен сайт на г-жа Каракехайова (преподаваше Микроконтролери). Помня, че се пробвах да го направя сам с частично (никакво) разбиране на езика и като видях, че не ми се получава – особено докарването на HTML-a и CSS-а, използвах заготовка за сайт от редактора, който ползвах (Zen Studio) – накрая само навързах криво-ляво извиквания към сървърната част. Точно на дипломната ми защита се оказа, че няма интернет в стаята на презентациите, а аз бях качил всичко на web hosting платформа и знаех да покажа само от там. Трябваше да идем с членовете на комисията на в компютърната зала на 3-тия етаж, в която Стела тъкмо водеше час. Тя тогава така ме спече, че ще загубя време в часа й и разкарвам преподаватели по време на сесия за дипломни защити и само ако не ми се получи демото – горко ми. Слава Богу, демото се получи и защитих. Това преживяване ме научи на много неща за демонстрирането на код/приложения и следващите ми защити в университета и демота в работа винаги са ми били вълнуващи, но бойното ми кръщение беше именно дипломната защита в 12-ти клас.
Какво те кара да подкрепяш училището и Асоциацията на завършилите и имаш ли послание, което искаш да споделиш?
Желанието ми за подкрепа идва от факта, че успехите в училището са плод на труда и желанието на хората, които ги влагат. Колкото повече ресурси тези хора имат, толкова повече спокойствие и възможности имат, което пък поддържа и развива духа на училището.
Посланието, което искам да споделя е „прогрес чрез подкрепа„. На мен много хора са ми помогнали през годините – в личен и професионален аспект. Опитвам се и аз да помагам както и с каквото мога.
По-здрави,
Боби
Какво предстои?
“Фестивал на науката в ТУЕС” Събитието е организирано от Асоциация на Завършилите ТУЕС , като финал на участието на учениците от TUES в Ученически иновационен хъб към Технически Университет – София .
Още интересни истории от нашата общност с много интересни гости в “ЛИЦАТА НА АЗТУЕС”.
Очаквайте епизодите на училищния подкаст – “TUES Talks”. С наша помощ ученически доброволчески екип стартира първия училищен подкаст: https://aztues.bg/tues-talks/
Вдъхновихме ли ви?
Ако ви харесва това, което правим, може да подкрепите АЗТУЕС чрез дарение – разберете как оттук.
С поздрав,
АЗТУЕС
Коментари