Здравейте приятели,
Тази седмица в рубриката “Лицата на АЗТУЕС” е време за двадесет и шестата ни среща.
Днешният ни гост е Росен Витанов – випуск 2008 година.
Според него ТУЕС му дава “хляба в ръцете, и сбъдна моята детска мечта – да проектирам микропроцесорни системи”.
За спомените от ученическите години, за чувството да се завърнеш като преподавател… и какво още ни сподели Росен, четете в следващите редове.
Здравей, представи се – кой випуск си, разкажи за живота ти след ТУЕС и с какво се занимаваш в момента?
Здравейте всички. Завърших ТУЕС през 2008 година, специалност Софтуер. В момента преподавам „Вградени микропроцесорни системи“ (ВМКС) на 11-те класове в ТУЕС. Работя като проектант на иновативни системи обслужващи складови помещения и развивам научна дейност. Интересите са ми в областта на UWB комуникации, сензорика, автоматика, роботика, 3D принтиране и реставрация на стара техника и компютри.
Какво е за теб ТУЕС? Разкажи ни за твой ярък спомен от времето когато беше ученик в ТУЕС?
Още от малък се вълнувах от електроника, а в 7-ми клас се запалих и по физиката. В последния момент – месец преди кандидатстването научих за съществуването на ТУЕС и реших да се пробвам. По това време все още се полагаха отделни изпити по математика и физика. След един ускорен курс по физика в ТУ, имах дилема, къде да се запиша – НПМГ или ТУЕС. И до ден днешен не съжалявам за избора си. ТУЕС ми даде хляба в ръцете, и сбъдна моята детска мечта – да проектирам микропроцесорни системи.
Ярки спомени – не е, като да няма. Започвайки от „Няма да видите бял ден в това училище“, заради срутването на един цял компютърен кабинет (не от нашия клас, държа да отбележа), минавайки през полупроводниците и една двойка за подсказване, първите ми сблъсъци с програмирането и „какво си причиних“, безсънни нощи, прекарани в компанията на апокрифния рутър GAD. Ще призная, че не бях добър програмист, даже изобщо. Аналоговата схемотехника не я разбирах, а цифровата беше интересна, но там пък не учех. В един момент се запитах „Ще завърша ли това училище?“ и „Май това не беше, което исках“. „Спасението“ дойде, когато вече се бях отчаял и примирил, че явно дипломна работа няма да се прави – на училищния небосклон „изгря“ предмет, който носеше в себе си всичко, което исках – вградени системи. Това оформи и живота ми занапред.
Светът на вградените системи е изключително разнообразен и съдържа в себе си много дисциплини – програмиране, електроника, механика и комуникации. Ето как в 11-ти клас реших, че това е „моето“ и започнах да го преследвам – избрах ръководител, който ми предостави изключителна възможност да разработя дипломна работа в БАН, където един истински всеотдаен човек ме подслони под крилото си. Целият изпуснат материал беше наваксан за една година, което ми костваше доста големи усилия, но бях отново „в играта“. След няколко игри на „котка и мишка“ с г-жа Стефанова заради поредния пропуснат срок (Към всички предстоящи дипломанти: НЕ! СЕ! ПРАВИ! ТАКА!!!), предадох дипломна работа, която сложи името ми в годишните награди на ТУЕС – „Чужд сред свои и свой сред чужди за най-добър хардуерист сред софтуеристите“. Спечелих „Национален конкурс за млади таланти“ същата година – 2008 и оттогава не съм спрял да се занимавам с ВМКС.
Започнах да си търся работа и тогава видях мащабите на ТУЕС – това не беше просто училище, а общност, институция дори, която се подкрепя и си помага взаимно. На интервютата за работа не гледаха знания, опит, задачи и подобни „дреболии“ а директно ме питаха „Кой випуск си и каква ти беше темата на дипломната работа?“. В началото не разбирах. „Те откъде знаеха и какво ги интересува?“, но после осъзнах, че ТУЕС е навсякъде и няма отърване.
Какво те кара да подкрепяш училището и Асоциацията на завършилите и имаш ли послание, което искаш да споделиш?
Преподаването в ТУЕС не беше съвсем по план, и нямах представа с какво се захващам. След успешно завършена магистратура и понатрупан опит във фирми, реших да направя докторантура. Потърсих съвет от единствения човек, на когото можех да разчитам (надявайки се, че е заровила томахавката и е позабравила премеждията, които сме имали), а именно г-жа Стефанова. Още с появяването бях посрещнат изключително радушно, обсъдихме положението ми и ми предложи работа – да водя по заместване часовете по Компютърни архитектури. Без бой си признавам, че в началото нямах идея, какво правя и бях доста под напрежение. В крайна сметка успях да разбера, от какво имат нужда учениците, че не е толкова страшно да ти зададат въпрос, на който не знаеш отговора и „да гори и да си ходим“ е напълно валиден завършек на учебния час. Имаше какво да върна на ТУЕС, имах опит, който исках да споделям (отгоре на всичкото имаше и „парчета“, които ме слушаха (да не повярва човек)).
Ето как вече поредна година водя часовете си по модел, „измислен“ набързо – курсови проекти и изключително много практика. Още от началото на учебната година учениците избират тема за курсов проект, която трябва до края на годината да реализират по модел на дипломните работи в 12-ти клас. Създават работоспособно устройство, като същевременно се научават, че „поялника НЕ СЕ ПИПА там, където е горещ“, кодът има последици в реалния живот – един забравен if може да е разликата между това, роботчето да спре или да ти мине през краката, механиката не е толкова страшна, като вложиш няколко цикъла мисъл, а TCP, UDP, SSID са не просто трибуквия, а важни неща в процеса на комуникация между създадените от тях устройства.
Благодарение на Асоциацията, бе създадено събитие, на което тези проекти видяха „бял свят“ и учениците гордо ги показват на бъдещите туесари (и техните родители, разбира се). Денят на отворените врати (а.к.а ТУЕС Фест) се превърна в ежегодно събитие, събиращо стотици хора. „Кат’ ще правим колички, защо да не се блъскаме с тях?“ бе изречението, което подхванах и заедно с учениците „нахвърляхме“ първите щрихи на нов вид събитие. Макар и проведено само веднъж през 2019 – TUES Battlebots спечели сърцата на публиката. Беше изградена и арена благодарение на спонсорите на АЗТУЕС, ръководния състав и доброволците. Записът е наличен в Youtube. Надяваме се, след противоепидемичната обстановка събитието да се възобнови.
В крайна сметка, да предавам знанията и опита си се оказа голям стимул и за самия мен. Новият практически насочен подход, както към учениците, така и към учебния материал, който въведох при преподаването на ВМКС успява да събуди интереса на учениците (мои скромни наблюдения) и (надявам се) допринася за така или иначе блестящия имидж на училището.
На всички бъдещи и настоящи ТУЕСари (бивш ТУЕСар няма), ще кажа:
– предавайте си навреме курсовите работи;
– защитите на курсовите работи започват от месец май – дотогава трябва да сте готови;
– дипломните работи не се правят за половин година;
– каквото и да сте чули за мен – вярно е;
– в часовете се сяда по номера, а после и по групи!
Дерзайте все напред! Никога не се отказвайте. Бъдете смели във вашите действия. Не е страшно да счупиш нещо, стига след това разбереш как работи и да го поправиш (или хакнеш, в зависимост от интереса). Не се ограничавайте с „аз не мога“, „няма да се справя“ и „това не съм го правил“ (в крайна сметка имате 10 пръста резерва). Винаги бъдете с разума напред и слушайте какво ви казва сърцето.
Вдъхновихме ли ви?
Както знаете, предстои ни избор на нов Управителен съвет. Ако имате интерес да се кандидатирате, научете повече на този линк.
Ако ви харесва това, което правим, може да подкрепите АЗТУЕС чрез дарение – разберете как оттук.
С поздрав,
АЗТУЕС
Коментари