Здравейте приятели,
Време е за 29-тата ни среща в любимата рубрика “Лицата на АЗТУЕС”.
Той е випуск 2018 година, веднага след завършването си започва да преподава в ТУЕС.
За него “ТУЕС е магия, магия която продължава”.
Днес в “Лицата на АЗТУЕС”, наш гост е Петър Кузмин, а какво ни сподели той, четете в следващите редове.
Здравей, представи се – кой випуск си, разкажи за живота ти след ТУЕС и с какво се занимаваш в момента?
Здравейте, аз съм Петър Кузмин и първо искам да благодаря за възможността да съм част от тази рубрика. Завършил съм ТУЕС 2018 година. В годината, в която завърших г-жа Стефанова ме извика в директорския кабинет с предложение да стана преподавател на 9-ти клас по Компютърни мрежи. Предложение, което не очаквах и приех със смесени чувства, а се оказа едно от най-хубавите неща, случили се досега. Успях да вляза и в СУ, ФМИ – Компютърни науки, заради състезанието по Компютърни мрежи.
Година по-късно започнах да работя и като експерт по киберсигурност в SoCyber. Организация, в която 50% от служителите сме ТУЕС-ари, включително и основателят Красимир. 😊
Какво е за теб ТУЕС? Разкажи ни за твой ярък спомен от времето когато беше ученик в ТУЕС?
ТУЕС е братство! А за мен е и магия!
В живота ми се стремя да намеря добри приятели, добра работа, хора и/или цели, които ме мотивират. На 22 години съм и нямам житейския опит на по-възрастните ми колеги, но ТУЕС е пряко свързан с всички стремежи, които описах.
В ТУЕС намерих приятели, с които да споделям моите интереси и виждания, различни от OSI модел и C++. Ходим на хайкове, бягаме за удоволствие, играем бордови игри. С тях мога да гледам звездите и да говоря за всичко. Знаете – ТУЕС е братство за преподаватели и ученици. 😊
В 12-ти клас и след завършването, семейството ми и г-жа Стефанова са хората, които винаги ми даваха ценни съвети и ми помогнаха за кариерното ми развитие. Всъщност, заради директорката успях да отида на стаж след 11 клас в желаната от мен фирма. Там се запалих повече по информационна сигурност благодарение на друг туесар – Александър Цокев. Поради контактите, с които се сдобих в ТУЕС, можех да започна работа на няколко места, всички, от които бяха много привлекателни и знам, че нямаше да сбъркам с нито едно предложение.
Страхотното е, че в ТУЕС получаваш мотивация както от преподавателите, така и от съучениците. Проектите, в които участвах, често ми бяха интересни. Един такъв проект беше да направим хронометър с две устройства, които си комуникират. Първото отчита движение и стартира хронометъра, второто спира хронометъра. Тогава тренирах лека атлетика и исках да направя автоматичен хронометър, който засича много по-прецизно времето, за което бягаме дадена дистанция на тренировки. Отделно, след началото на 11-ти клас, когато започнах да уча Компютърни мрежи в Cisco академията, много от съучениците ми учиха здраво, а аз се мотивирах от това.
ТУЕС изигра много важна роля и след завършването ми, а именно преподаването. Възможността да предавам знания, да комуникирам с ученици и да виждам техния успех ме прави много щастлив.
Всичко това не знам, как се случи. Връщам лентата назад, но спомените са безброй.
Затова за мен ТУЕС е магия, магия която продължава.
Нямам най-любим спомен от ТУЕС. Но ще споделя следното. В първата ми консултация по АПЕ, разбира се бяхме разделени на групи. Г-жа Стефанова беше казала да я чакаме в 21 кабинет към 14:00 часа със заредени проекти. Някъде към 16:00 тя влезе с гръм и трясък, не знам как бравата остана цяла, като спомена, че „тъпите парчета“ от 12 клас са я ядосали. В 11 клас още не знаехме как да приемаме настроенията й. Спомена, че след 20 минути ще се върне, за да започне с първата група. Не след дълго някой от нас реши да излезе от кабинета и видя, че колата й не е на паркинга.
Върна се в ТУЕС към 20:00 и отиде в директорската стая. Час по-късно отново влезе в 21 часа и като ни видя каза нещо подобно на – „Ей сега идвам“. 😊
Мисля, че в 22:00 започна да обяснява проекта на първата група, а аз с другарчето ми бяхме последни, защото живеех в центъра, а другите гонеха последния транспорт, който минава.
Тогава започнах да разбирам, що за човек е тя. Но за нея мога да пиша в отделна тема.
Приключих към 03:00 сутринта и тя ме закара до нас. Не знаех как нашите ще приемат истината, че съм бил на консултации до 03:00, но свикнаха.
Какво те кара да подкрепяш училището и Асоциацията на завършилите и имаш ли послание, което искаш да споделиш?
ТУЕС и Асоциацията на завършилите се борят за каузи, в които аз вярвам и които подкрепям.
Искам по някакъв начин да благодаря за всичко, което ТУЕС ми е дал и продължава да ми дава.
Нямам конкретно послание, но съм сигурен, че немалка част от възпитаниците на ТУЕС споделят магията, която съм изпитал.
Искам да отбележа, че моделът ТУЕС е доказан с това, че веднага щом завършите, ще разберете, че в морето от ИТ-та, златните рибки са туесари.
Вдъхновихме ли ви?
Имаме нов управителен съвет на асоциацията, повече информация може да откриете тук: https://aztues.bg/aztues-s-nov-upravitelen-savet/
Ако ви харесва това, което правим, може да подкрепите АЗТУЕС чрез дарение – разберете как от тук.
С поздрав,
АЗТУЕС
Коментари