Здравейте приятели,
Време е за двадесет и осмата ни среща в рубриката “Лицата на АЗТУЕС”.
Днешният ни гост е випуск е 2018 година.
За него “ТУЕС е едно голямо семейство, един втори дом”.
Днес ви срещаме с Павлин Николов, какво ни сподели Павлин, четете в следващите редове.
Здравей, представи се – кой випуск си, разкажи за живота ти след ТУЕС и с какво се занимаваш в момента?
Здравейте! Казвам се Павлин Николов и съм част от випуск 2018. Още от преди да завърша ТУЕС започнах работа в Telebid Pro, като вече почти 4 години се занимавам с DevOps-ориентирана дейност във фирмата. Но и не мога да кажа, че това е „живот след ТУЕС“, защото животът ми в ТУЕС продължава – гледам да съм активен доброволец и ментор през учебната година, а през ваканциите обичам да водя други туесарски доброволци по планините и очаквам да съм преподавател съвсем скоро.
Какво е за теб ТУЕС? Разкажи ни за твой ярък спомен от времето когато беше ученик в ТУЕС?
За мен ТУЕС е едно голямо семейство, един втори дом. Мисля, че още в 10 клас започнах да осъзнавам това, но съвсем ясно го осъзнах в 11 клас, когато се сблъсках с госпожа Стела Стефанова и започнах да върша повече доброволческа дейност. Ярки спомени – трудно е да кажа, завърших неотдавна, та главата ми е пълна с ярки спомени и е трудно да избера нещо интересно. Тепърва след години ще разбера, кои са наистина ярките за мен спомени – след като позабравя останалите. :)) Но засега най-ярко запомнящите се спомени са тези от доброволчеството, както и от дипломната работа, за която смятам да ви разкажа.
Няма да забравя, как още в 11 клас се запознах с Петър Кирков благодарение на лекция свързана със Security, която той направи в ТУЕС. Още тогава бях решил, че за следващата година задължително ще искам да си направя дипломната работа при него. Лятото, като настъпи време за TUES Reunion, бях приятно изненадан от факта, че е ред на випуска на Петър Кирков и за мое още по-голямо удовлетворение той присъства на събитието. Аз вече имах някаква насока към темата, с която исках да се захвана – криптиране на BGP мрежовия протокол на софтуерно (протоколно) ниво и при първа възможност отидох при Петър Кирков да го помоля да ми е дипломен ръководител. Той се съгласи, въпреки че сеопитва да ме разубеди от това да се захвана с такава сложна тема.
Опитите за разубеждаване продължиха и в последвалите срещи относно дипломната работа, но аз бях много „корав и твърдоглав“ и убеждавах Петър в обратното, въпреки че още не бях стигнал до самата софтуерна част на дипломната работа. Неочаквано за мен започнах да разбирам опитите за разубеждаване чак 3-4 месеца преди срока за предаване – над 50 хиляди реда код на много ниско ниво и на език C. Съответно аз като мрежар не знаех в какво се забърквам в началото, но като стигнах до софтуерната част вече започнах да осъзнавам думите на дипломния си ръководител, но беше късно за промяна. Това доведе до много мъчителни месеци до защитата. По едно време бях щастлив, защото бях успял да подкарам тестово проекта, но за жалост това не беше детерминиран резултат при всяко пускане и в крайна сметка не успях да демонстрирам работещ проект на защитата.
Но благодарение на знанията, които придобих през тези месеци, както и допълнителна подготовка за защитата от страна на Петър Кирков и рецензента ми Мариан Маринов, успях да защитя успешно и то с отлична оценка. Тогава научих, че понякога добрата подготовка, широкообхватното и задълбочено разбиране на темата, както и наличието на достатъчно силно твърдоглавие, за да не се откажеш, са по-важни от работещия проект. Не ме цитирайте все пак за това, гледайте да си завършвате проектите и от практическа гледна точка, за да не ви „върти на шиш“ прекалено много господин Цокев, който беше от комисията и ме препита подробно по кодовата част на проекта ми. В ретроспекция това беше един от най-ярките ми преживявания в ТУЕС, най-вече заради мъчението, знанията, които придобих, както и възможността да се запозная с толкова успели специалисти в областта и да имам честта да бъдат част от комисията на защитата ми.
Какво те кара да подкрепяш училището и Асоциацията на завършилите и имаш ли послание, което искаш да споделиш?
Има много причини, поради които продължавам да подкрепям училището и АЗТУЕС. На първо място може би това е фактът, че искам да върна на училището поне толкова, колкото и то ми е дало. Но като изключим това просто изпитвам удоволствие от тази дейност, от това да гледам как се развива училището, а вярвам, че ще изпитвам и това удоволствие като преподавател гледайки как учениците се развиват и успяват да постигнат и те своите цели. Не мога да кажа, че имам послание, всеки сам осъзнава за себе си защо и колко му е важно всяко едно нещо от живота. Убеден съм, че хората, които носят ТУЕС в сърцето си като мен, нямат нужда от послания. Желая единствено да кажа, че ТУЕС е доказан лидер в специализираното образование в България и възпитава не просто отлични специалисти, но и силни и издържливи по характер хора. Затова вярвам, че има немалко място за гордост при завършването на ТУЕС.
Вдъхновихме ли ви?
Очакваме ви на 24 юни за Общо събрание на Асоциацията на завършилите ТУЕС, където ще изберем нов Управителен съвет за следващите 3 години. Вижте повече тук: https://aztues.bg/annual-assembly-2021/.
Ако ви харесва това, което правим, може да подкрепите АЗТУЕС чрез дарение – разберете как оттук.
С поздрав,
АЗТУЕС
Коментари