Здравейте приятели,
Тази седмица в рубриката “Лицата на АЗТУЕС” е време за двадесет и седмата ни среща.
За него “ТУЕС е не само училище, а една добре смазана организация, която с всяка година става все по-силна и голяма”.
Днешният ни гост е випуск 1999 година.
Днес ви срещаме с Мартин Липовски, какво ни сподели Мартин, прочетете в следващите редове.
Здравей, представи се – кой випуск си, разкажи за живота ти след ТУЕС и с какво се занимаваш в момента?
Завърших ТУЕС през 1999 година, специалност хардуер – това беше моето желание, когато кандидатствах в училището през далечната ‘93 година. След завършване на средното си образование продължих да уча висше образование в ТУ- София, специалност “Комуникационна техника и технологии”. Първите две години ми бяха лесни, защото подготовката по техническите предмети в ТУЕС беше на доста високо ниво и не съм отделял много време за тях. Изкарвах високи оценки, а и си личеше кой от студентите е завършил ТУЕС. Обикновено през летните ваканции си намирах някаква работа. През лятото на 1998 година работех с моите приятели в Статистическия институт за да вкарваме хартиените декларации в компютрите (стари IBM със зелен екран – разбира се кинескоп). Като бях трети курс започнах работа в една малка фирма за изграждане на алармени системи и окабеляване на сгради. Изкарах няколко месеца и се появи възможност да изготвям дипломна работа към Телелинк.
След завършването ми на бакалавърската степен ме взеха на работа в Телелинк и така през последните 17 години преминах през много роли в един от най-големите системни интегратори в България. Започнах като инженер, който инсталира и конфигурира големите Cisco устройства в мрежата за интернет на БТК, обиколих цялата страна и беше доста интересно и предизвикателно. През следващата година ми възложиха ролята на технически ръководител в проект за изграждане на оптична DWDM мрежа на БТК със Cisco устройства – много голям и отговорен проект, от който научих много неща за това, как се работи с много екипи, планиране на задачи, време и какво е да носиш отговорност. Последваха още няколко големи проекта както в България, така и в Източна и Централна Европа и за няколко години натрупах опит с оптичните технологии. Покрай оптичните технологии стигнах и до безжичните технологии (все пак физиката е точна наука), като през последните няколко години участвах и в изграждането на големи безжични мрежи както в България така и в Европа. Преди 10 години поех екипа, който се грижи за инсталацията на оборудването и е базиран из цялата страна. Още тогава ползвахме за комуникация софтуер за онлайн срещи, защото всеки беше някъде из страната или в чужбина, а телефоните разговори не ни даваха възможност за споделяне на екрани и показване на съдържание.
С разрастването на фирмата се увеличаваха и отговорностите ми. През годините съм отговарял за системните инженери, отдела за поддръжка на мрежите, както и няколко стажантски програми, които ни помогнаха да увеличим екипа от инженери. Случайно или не първата стажантска програма я направихме с колега и приятел завършил ТУЕС – Александър Цокев и това беше най-успешната стажантска програма, която съм организирал. През последната година помагам в организацията на проектите, техническите екипи и цялостната вътрешна организация във фирмата, за да можем успешно и в срок да завършваме всеки един проект. Паралелно със служебните си ангажименти водя лекции в ТУЕС на 11 клас по Безжични и Оптични Комуникационни мрежи и 12 клас по Глобални мрежи, както и организирам технологичната практика на 11 клас за 2 седмици в Телелинк вече 10 години.
Какво е за теб ТУЕС? Разкажи ни за твой ярък спомен от времето когато беше ученик в ТУЕС?
ТУЕС е една общност, в която всеки се стреми да помогне на другия, а това винаги е предизвикателство, защото задачите всеки път са интересни. Връщайки се назад във времето, бих казал, че оттам са най-добрите ми приятели. Годините прекарани в ТУЕС като цяло въздействаха доста положително на моето личностно развитие. Много бързо трябваше да се адаптирам да уча и в събота, да имаме по 6-7 часа на ден, да ни заливат с домашни и уроци. Трябваше да започна да планирам и подреждам задачи и приоритети, но пък винаги имаше един ден за спорт – беше забавно.
Спомени имам много, но ще споделя два открояващи се. Първият е за мрежите – бяхме 10 клас в часа по “Компютърни мрежи”. Тогава те се изграждаха с коаксиални кабели и всички гледахме с голямо любопитство, как се правят конекторите, как се връзват кабелите и как става връзката към компютъра (разбира се чрез мрежовата карта, която тогава достигаше невероятните скорости от 10 Мbit/s и струваше от порядъка на 300$, а компютрите бяха с процесори на 100MHz). Спомням си, как целият клас се бяхме скупчили около преподавателя, защото тогава единствения начин да видиш всичко това беше на живо.
Другият ми ярък спомен е, когато с моите приятели от ТУЕС решихме да направим цветомузика (пояснявам светлинни индикации свързани към колоните на уредбата и светещи от силата на звуковите сигнали), защото на събиранията, които си правехме им липсваха тези светлинни ефекти. Разбира се, готовите решения бяха доста скъпи, а ние вече имахме някакви познания по полупроводници и така започна ровене из списания (все още нямаше Интернет) и търсене на решение. Намерихме една схема, която се изграждаше с тиристори (сложно нещо което ни го обясни разбираемо г-жа Бистра Башева) и така се наложи да пообиколим малко магазините за електроника из София, за да се сдобием с няколко от тях. Напазарувахме и последва един уикенд състезание, кой ще направи по-добрата цветомузика. То не беше ровене из мазетата за цветни жични лампи, облепване на дъски с фолио, запояване, тестване, шум от аудио уредбите, за да видим какво става при високи децибели (съседите не харесаха тези тестове). Накрая стигнахме до изгаряне на елементите и нова обиколка на магазините и така няколко пъти. Тогава за първи път осъзнах, че параметрите в техническите спецификации не са просто едни цифри, а важни неща, които трябва да се вземат предвид при проектирането на всяко устройство.
Какво те кара да подкрепяш училището и Асоциацията на завършилите и имаш ли послание, което искаш да споделиш?
Това, което ме кара да помагам на ТУЕС са младите ученици с огромно желание и невероятни идеи, които реализират в различните инициативи, организирани от АЗТУЕС. Виждам в тях пламъка, който трябва да има всеки един млад човек, който иска да направи нещо ново и полезно за всички. ТУЕС е не само училище, а една добре смазана организация, която с всяка година става все по-силна и голяма. ТУЕС дава възможност на младите да се допрат до реалния технологичен свят и разбира се това е благодарение на г-жа Стела Стефанова. Въпреки, че е строга и изискваща, тя дава своята енергия учениците да получат най-доброто, което би им помогнало в живота след ТУЕС. Може би не го осъзнават сега, но ще ѝ бъдат благодарни след време. Това е и причината АЗТУЕС да е една от най-сплотените организации, подпомагащи технологично училище. Надеждата ми е някой ден всяко едно средно техническо училище в България да има подобна подкрепа, както вътрешно от учениците и завършилите, така и от бизнеса.
Разбира се, не на последно място, ме мотивира и гордостта, че всеки завършил училището е достоен интелигентен човек, подкрепящ каузата ТУЕС.
ЗА РУБРИКАТА
Искрено вярваме, че смисълът е истинските истории. Истории, които вдъхновяват, които носят освен ТУЕС в сърцето, носят и историята на ученическата тръпка и туесарска подкрепа.
2020 несъмнено ще бъде запомнена. Съвсем в края ѝ стартирахме с рубриката “ЛИЦАТА НА АЗТУЕС”, за да ви разкажем 32 истории за хора свързани с АЗТУЕС и ТУЕС. 32 не е никак случайно число, то е свързано с 32 години от основаването на ТУЕС. Училището, което е центърът на нашата общност.
Вдъхновихме ли ви?
Очакваме ви на 24 юни за Общо събрание на Асоциацията на завършилите ТУЕС, където ще изберем нов Управителен съвет за следващите 3 години. Вижте повече тук: https://aztues.bg/annual-assembly-2021/.
Ако ви харесва това, което правим, може да подкрепите АЗТУЕС чрез дарение – разберете как оттук.
С поздрав,
АЗТУЕС
Коментари