С детско нетърпение и туесарско вдъхновение юни дойде.
Днес е време за двадесет и петата ни среща в рубриката “Лицата на АЗТУЕС”.
Випуск 2010 година.
Днешният ни гост е Николай Димитров. За приятелските и професионални контакти, за чувството да се завърнеш като преподавател… и какво още ни сподели Ники, четете в следващите редове.
Здравей, представи се – кой випуск си, разкажи за живота ти след ТУЕС и с какво се занимаваш в момента?
Здравейте, казвам се Николай Димитров. Завърших ТУЕС през 2010 година. Непосредствено след моето завършване започнах да работя с Любомир Чорбаджиев, който ми преподаваше година по-рано. Същевременно започнах да уча във специалност “Компютърни науки” във ФМИ на СУ, където по-късно завърших степен бакалавър.
Две – три години след завършването имахме среща с бившите вече преподаватели от училището и там Стела Стефанова успя да ме навие, както и още няколко души от моя випуск, да се върнем и да преподаваме. Така започна и моята “кариера” като преподавател по Операционни системи, която продължи до миналата година, но за съжаление вече нямам възможност да продължа да преподавам.
Какво е за теб ТУЕС? Разкажи ни за твой ярък спомен от времето когато беше ученик в ТУЕС?
Доста преди ТУЕС започнах да се интересувам от “компютри”, а в един момент по-специално от програмиране. Изборът ми след седми клас беше изключително лесен – бях твърдо решил, че ще уча в ТУЕС.
В училището се срещнах с още ученици със сходни интереси, които в предишните училища почти изцяло липсваха и знаех, че тук е моето място. Съответно в ТУЕС изградих много приятелски и професионални контакти, които продължават и до днес. Не само от времето, когато бях ученик, а и от времето, през което преподавах.
В тази връзка ще споделя един спомен – Любомир Чорбаджиев беше организирал състезание по Robocode – всеки разработва софтуер за свое виртуално роботче и се “бие” с останалите. В други училища е невъзможно да се намери някой, с когото да премериш сили, а да не говорим такова нещо да бъде организирано от преподавател.
Другите ми основни спомени от училището като ученик са свързани с различните проекти, които реализирахме, било то индивидуално или със съученици. Ярък спомен и много полезен опит ми дадоха и участията в различни състезания, което винаги срещаше пълната подкрепа на ръководството, дори когато искахме да участваме в състезания, които не бяха предвидили и вероятно сме им отворили куп административна работа. Разбира се, всяко отличие носеше голяма радост на целия преподавателски екип.
Какво те кара да подкрепяш училището и Асоциацията на завършилите и имаш ли послание, което искаш да споделиш?
Училището предоставя една уникална среда за развитие, на интереса на учениците в тази сферата на информационните технологии и за мен това е най-ценното. В днешно време материалът, който се преподава, е лесно достъпен навсякъде и по всяко време. Било то като книги, статии, видеоклипове. Водещи световни университети предлагат безплатни онлайн курсове. Но това не означава, че не е необходимо време, усилия и постоянство, за да се усвоят тези знания. И мотивирането на учениците да отсеят и да приложат тези знания са най-ценните неща, което училището успява да постигне. Учениците далеч не се ограничават само със знанията от учебните часове. Тук, разбира се, не може да не отбележим и основната роля, която играе АЗТУЕС с подкрепата за организацията на ХакТУЕС, както и различни други прояви.
Вдъхновихме ли ви?
Както знаете, предстои ни избор на нов Управителен съвет. Ако имате интерес да се кандидатирате, научете повече на този линк.
Ако ви харесва това, което правим, може да подкрепите АЗТУЕС чрез дарение – разберете как оттук.
С поздрав,
АЗТУЕС
Коментари