Здравейте приятели,
Май е в разцвета си, а при нас е време за двадесет и втората ни среща в нашата любима рубрика “Лицата на АЗТУЕС”.
Днешният ни гост определя ТУЕС, като “ моята тийнейджърска любов”. Част от третия випуск на ТУЕС, завършил през 1995 година.
Срещаме ви с Владислав Янков.
Какво ни сподели Влади, четете в следващите редове.
Здравей, представи се – кой випуск си, разкажи за живота ти след ТУЕС и с какво се занимаваш в момента?
Привет, аз съм Влади, третия випуск на ЕТУЕС . Нашата година на завършване беше 1995.
След ТУЕС се гмурнах в дълбокото и още плувам.
Бях клавиша-майка в Танково поделение 26380, а след това паралелно с университета започнах като сис админ в Държавна организация. С 167 000 лева (ех, тогава всички бяхме милионери), нещо не ми се получаваше. Присъединих се към ТУЕС екипа в Орбител, най-страхотната компания, занимаваща се доставка на интернет, което си беше екзотика миналия век. Там разбрах, че технолози и гурута има много, но някой алабалист трябва да продава продуктите и услугите. Благодарение на колегите Ники и Виктор, както и съучениците от ТУЕС и УКТЦ, мога да кажа, че станах добър в това, което правя, а именно да съм интерфейс между клиентите и инженерите.
След това друг туесар, Здравко Николов, ме headhunt-на в Сиско и там прекарах няколко страхотни години – освен американската виза, която получих, се научих да мисля и мечтая в по-голям мащаб (и да съм малко по-подреден). 2008 година задружно със Здравко напуснахме Сиско и със Стефан от Орбител, който беше свободен велосипеден електрон, създадохме 3 Ди Си. Успяхме да привлечен venture инвеститор и влязохме в бизнеса с колокация в професионален дейта център. За година и половина отвяхме конкуренцията и 2013 успяхме да продадем компанията на най-големия оператор на този пазар в Европа. След придобиването му от най-голямата корпорация в този бизнес сме част от Equinix и изградихме едно технологично бижу – новия ни дейта център – SO2. В момента съм щастливо женен с три деца.
Какво е за теб ТУЕС? Разкажи ни за твой ярък спомен от времето когато беше ученик в ТУЕС?
Това е най-големият ми късмет и изненада в живота ми – на шега кандидатствахме с близнаците – Иво и Боби и Калина. Приеха ме последен №100 и дори успях да завърша. 1990 беше първата година от прехода, от промяната и новото време – беше очевидно, че компютрите заменят компотите. ТУЕС беше най-страхотната среда – млади таланти, още деца, млади и надъхани преподаватели, страхотна база – бяхме в детска градина и най-важното – всеки ден се докосвах до нещо ново, научавах нещо ново и мечтаех на воля. Тези 5 години + всички съботи (въобще не съжалявам, че учехме в почивния ден) са моментът в живота ми, когато имах време за всичко – книги, забавления, музика, природа, спорт – страхотен баланс, без да съм го търсил и осъзнал.
Какво те кара да подкрепяш училището и Асоциацията на завършилите и имаш ли послание, което искаш да споделиш?
Факт, ТУЕС беше фантастично, но в казармата (прекъснах „Вишото“, за да отметна „дълга“ към Държавата) провидях какво е реалното ниво в нашата мила татковина. Един от начините да благодаря на моята тийнейджърска любов беше да помагам – с отделяне на лично време, пари, техника, агитация и си обещах никога да не забравям откъде съм тръгнал. И така, вече повече от 20 години се опитвам и знам, че винаги мога да помогна още.
Вдъхновихме ли ви?
Предстоят ни още истории в любимата ни рубрика “ЛИЦАТА НА АЗТУЕС” – както винаги, ще запазим в тайна, с кого ще ви срещнем, а ключовата дума, разбира се, е ТУЕС.
Както знаете, предстои ни избор на нов Управителен съвет. Ако имате интерес да се кандидатирате, научете повече на този линк.Ако ви харесва това, което правим, може да подкрепите АЗТУЕС чрез дарение – разберете как оттук.
Коментари