Днешният гост в рубриката “Лицата на АЗТУЕС” е випуск 2001 година.
За неговата „алма матер“ и неговият „рубикон“. Днес в нашата любима рубрика ни гостува Яне Френски.
Здравей, представи се – кой випуск си, разкажи за живота ти след ТУЕС и с какво се занимаваш в момента?
Казвам се Яне Френски и съм завършил ТУЕС през 2001-ва година. Първите години след училище бяха като на класически туесар – завършване на ТУ-София през 2006-а със специалност КСТ. После леко кривнах от пътя (ако мога изобщо така да се изразя, имайки предвид, че ТУЕС все пак ни изгради като личности, готови да покорим всички възможни сфери). Първо следвах магистратура по „Мултимедия“ в НБУ, а после „Бизнес информатика“ във виенския Технически Университет, която не можах да завърша заради огромните задължения, които ми се стовариха когато основах първия си стартъп. Но тъй като това явно не е било достатъчно, за да се утвърдя в категория „вечния студент“ :), през 2020-та започнах да следвам в Оксфордския Университет специалност „Стратегия и иновации“, която в момента приключвам.
Първите крачки в професионалната ми кариера направих още на 18 като първокурсник в университета. Първият, който реши да ми се довери, беше дългогодишният преподавател в ТУЕС Росен Петков. След 4 години в СОКИ и още почти две в сферата на онлайн медиите като програмист и мениджър проекти, поех към Австрия с идеята да се уча и развивам. През 2008-а с още двама ентусиасти във Виена основахме първия си стартъп – онлайн платформа за демократизацията на модната индустрия. Въпреки затворените няколко инвестиционни рунда, привилегията да бъда CTO в един от най-обещаващите австрийски стартъпи по това време и удоволствието да работя по тема, която силно ме вълнува, след две години и половина осъзнах, че мога да бъда по полезен в друга област. Тогава (средата на 2010-а) започнах първата ми работа в Организацията на Обединените Нации. За последните почти 12 години преминах през 4 офиса на тази огромна международна организация (Брюксел, Виена, Ню Йорк и Кабо Верде) и през няколко различни позиции – започвайки от програмист, през експерт по образователни технологии и от няколко години – като консултант по иновационни стратегии. В сегашната ми позиция се занимавам основно с подпомагането на различни програми да се превърнат в иновационни и технологични лидери на организацията, партньорствата им с технологичните гиганти от Долината, а също и със създаването на инкубаторски и акселераторски програми за млади хора, които да основават стартъпи решаващи проблемите на устойчивото развитие чрез иновативни технологични решения. Паралелно с работата ми в ООН, от няколко години се занимавам и със социално предприемачество като една от най-разпознаваемите ми инициативи в тази област е URBID – платформа за устойчиви градски намеси отдолу-нагоре, която в момента оперира основно в София.
Какво е за теб ТУЕС? Разкажи ни за твой ярък спомен от времето когато беше ученик в ТУЕС?
Де юре, ТУЕС е моята алма-матер, но де факто е моят Рубикон (гледайки от позицията на Цезар, или с други думи – в позитивен за мен смисъл 🙂 ). Когато влязох в ТУЕС, бях с едни обикновени очаквания – просто да придобия полезни знания в IT сферата. Още след думите, с които ни посрещна Френеца („Welcome to the hell“), разбрах, че май работата е доста по-сериозна. Да кажа, че ТУЕС ме е изградило като личност, ще е много вярно, но и доста банално. Затова ще се фокусирам върху три важни аспекта – първата е силно изграденото чувство за принадлежност към една специална общност. Другата е свързана с крилатата фраза на тогавашния директор, която цитирах преди малко. В началото си мислех, че сме обречени да изкараме 5 години на място където ще бъдем подложени на постоянни ментални мъчения, докато не осъзнах, че всъщност ни се предоставя невероятната възможност да приемаме всичко това за предизвикателства, които да ни помогнат да даваме винаги най-доброто от себе си. А за последния аспект има една случка от училище, за която се сещам. Беше по време на защитата на дипломната ми работа. Бях създал една образователна програма, която включваше интерактивно съдържание, анимации, графики. Бях вложил доста време и усилия за да стане нещо, което хваща око. Тогава някой от комисията ми зададе въпроса „Защо си създавал цяла програма за това, а не взе да го нахвърлиш цялото на PowerPoint?“. Бях шокиран и леко афектиран. Това обаче ми отвори очите за нещо много основно: училището ни подготви за изключително важно умение – да сме преди всичко хора използващи мозъците си и да можем да мислим критично във всеки един аспект от работата ни и живота като цяло. Това беше и първият път когато разбрах какво значи да имаш MVP (minimum viable product) преди всичко.
Какво те кара да подкрепяш училището и Асоциацията на завършилите?
Като казах и преди това – за мен ТУЕС е нещо повече от училище. То има изградена култура, която спомага за поддържането на една солидна туесарска общност. Много съм щастлив, че пътищата ни с бивши и настоящи туесари се преплитат постоянно – от Виена и София, през Брюксел и Вашингтон, та чак до Силициевата Долина. Това, разбира се, не е достатъчно, тъй като се изискват огромни усилия за да бъде подпомагана тази общност да дава най-доброто за нейните членове. От международния ми опит, трябва да кажа, че подобни „alumni networks“ (особено на ниво средно образование) са основно популярни в англо-саксонските държави и там се отделят огромни ресурси за поддържането им, защото се водят като част от целия пакет, който учебното заведение предлага. Тъй като там говорим за институции, които функционират и се издържат по по-различен начин, вярвам, че подкрепата, която давам аз за училището и Асоциацията е минимумът, който всеки туесар трябва да дава, за да може да се развиваме в тази посока. Тук е моментът и да изкажа огромната си признателност на всички, които работя за да може това всичко да се случва.
Като за финал ще споделя три любими сентенции, които са ми помагали да следвам мечтите си и да работя това, което ме вдъхновява 24/7.
Едната е любимата фраза на Стийв Джобс – „Stay hungry, stay foolish“, която малко хора знаят, че частично съществува и в по-различна форма още от античния свят. Римляните са казвали „Plenus venter non studet libenter“ – директно преведено като „Човек не може да учи на пълен стомах“, което е метафора за това, че презадоволеният човек няма причини да търси нови знания и предизвикателства.
Втората е на Уилям Гибсън: „Бъдещето вече е тук, просто не е много правилно разпределено“ („The future is already here — it’s just not very evenly distributed“)
Последната е на Мария Склодовска-Кюри, която според мен е много актуална днес: „Нищо в живота не трябва да се страхува, то трябва само да бъде разбрано. Сега е моментът да разберем повече, за да можем да се страхуваме по-малко.“
Вдъхновихме ли ви?
Продължаваме и следващата седмица с ЛИЦАТА НА АЗТУЕС!
Ясно е, ключовата дума е ТУЕС!
Подкрепете ни!
Направи дарение, разбери как оттук.
С поздрав,
АЗТУЕС екип
Коментари