Интервю на Гергана Узунова с организаторите на Hack TUES 1 & 2
Знаете, че Hack TUES е едно от най-значимите събития за училището ни?
Възниква като ученическа инициатива – и е единствената по рода си такава – от ученици за ученици. Предполагали ли сте, че идеята се заражда, след един отказ за участие в друг хакатон? И тогава негативът се превръща в позитив, като провокира създаването на едно емблематично събитие – Hack TUES.
Затова реших да се срещна с инициаторите на Hack TUES – първите организатори, туесари и наши приятели.
Представям ви Стоил Стоилов, преподавател в ТУЕС по това време. Господин Стоилов е и наставник на първия организационен екип. Срещнах се с част от него, а именно: Маргарита Илиева, Мартин Димитров, Ванеса Стойнова и Радостин Ангелов, всички випуск 2017 г., както и Мартин Павлов, бивш туесар.
Споделям с вас тяхната гледна точка за първия Hack TUES:
1. Как се зароди идеята за хакатона?
Мартин Димитров: Идеята беше моя, на Вальо и на Радо. Ние обичахме да ходим по хакатони, но ни забраниха да участваме в HackFMI, защото не сме студенти. Това ни провокира да си направим наш хакатон. И така първият Hack TUES започна да се организира през 2015 г.
10 човека, ученици от 10А, 10Б и 10В клас започнахме да работим – от идеята до изпълнението, за да се случи хакатона в ТУЕС, както се казва „на мускули“…
2. Представяли ли сте си, че събитието ще стигне до мащабите, които е в момента?
Радо: Аз на първо място не вярвах, че ще се осъществи, пък камо ли, че ще стигне до тези мащаби.
Маргарита: Нямах надежди, че ще стане толкова масово събитие. Много ми се искаше това да се превърне в традиция и да се развива, да се включват все повече ученици и желанието им за участие само да нараства.
3. Как събрахте екипа?
Маргарита: Видях как Вальо и Марто говореха със Стоил. Аз минавах и се заслушах. Изведнъж Стоил ми вдигна ръката. Нямах идея за какво става въпрос. Оказа се, че Стоил е харесал идеята, казал е, че ще ги подкрепи и като е попитал кой друг ще участва, ми е вдигнал ръката.
Стоил: От моята гледна точка – казах си “Абе това няма да е работа за трима човека, дайте да съберем още”. В момента, в който минеше някой, когото познавах от класовете и си имахме приказка, го хващах.
Все ентусиасти се събраха в екипа. Мартин Павлов беше осми клас и още след първите два часа ме беше взел за пръв приятел и говореше някакви неща от сорта на: “Ееее, моят добър приятел Стоил”. Винаги като ме видеше по коридорите ме разпитваше. Всички останали бяха 10. клас по време на първия хакатон и 11. клас по време на втория.
4. Тогава имаше ли точно изразени позиции за всеки член на екипа, както е в момента(координатор, логистика…)?
Маргарита: Всеки беше хванал дадена насока, но не си го бяхме казали официално. Бяхме като startup компания с плоска структура. Имаше хора за спонсорствата, аз горе-долу се занимавах с организацията, Неси ни помагаше с логистиката. Стоил ни помагаше с абсолютно всичко.
5. Как организацията на това събитие помогна на бъдещото Ви развитие?
Маргарита: Помогна ми с това да повярвам в себе си, да не се отказвам, да се боря за идеите си…да се съсредоточавам върху хората, които вярват в мен, моите съмишленици и идеите, които развивам и защитавам.
Радо: Самото усещане да отидеш някъде и да знаеш, че си организирал хакатон в гимназията си е приятно чувство.
Мартин Павлов: Доста полезна е и работата в екип, тъй като се доближава до реалността. В училище обикновено ни дават задачи индивидуално, а уменията за работа в екип са доста важни.
Стоил: Не става с първия отказ, трябва много пъти да си удариш главата в стената.
Ванеса: Осми и девети клас не сме организирали друго, освен времето за писане на домашните си. Заради хакатона видяхме как стоят нещата след училище.
И за край …
Настроението, с което водихме този разговор, ме вдъхнови. Трудностите, през които са преминали освен усмивка са им дали безценен опит, приятелства и спомени. Това е най-ценното на нашето училище – общността. След срещата с Ванеса, Стоил, Марто, Радо, Маргарита и Мартин се замислих, как ли ще се чувствам след години, когато поредният организаторски екип на Hack TUES се свърже с нас?
Осъзнах, колко огромно е всъщност събитието и колко голямо развитие има от 2015, точно заради приятелското отношение между хората от различни випуски, заради споделеността, заради традицията и отговорността, която е в ръцете и на организаторите и на участниците.
А какво ще е продължението?
Ще разберете в понеделник – 16.11.2020г., когато ще Ви запозная с историята на Димитър Николов, инициатор и организатор на Hack TUES 3.
Stay tuned 😉
Гери,
PR – Hack TUES 7
Коментари