Интервю с организаторите на Hack TUES 6:
През изминалите 4 седмици ви срещнах с организаторите на Hack TUES от създаването на събитието до днес. Всеки разговор с организаторите, носи мотивация и история.
Време е да ви разкажа през какво са преминали организаторите на Hack TUES 6.
2020 г. беше предизвикателна за всички ни, нали?
Първият доказан случай на COVID-19 в България е от 8 март 2020 г. В същия ден бе наложена забрана за организиране на събития.
Поради тези обстоятелства през март организационният екип е принуден да отмени провеждането на Hack TUES 6 само 4 дни преди старта на събитието. Удължаването на извънредното положение води до отлагането и на TUES Fest. Вместо да се проведе през април, фестът се провежда през юни и то за първи път в онлайн формат.
През какво ли са преминали организаторите?
Какво ги е мотивирало да продължат?
Как са се справили с всички предизвикателства?
Представям ви организационния екип на HackTues 6 .
Екипът се състои от 8 човека, представители на 12А, Б, В и Г клас – Анжела Дамянова, Виктор Велев, Габриела Йончева, Дарина Атанасова, Иван Димитров, Калоян Ангелов, Лара Ангелова, Мадлен Саркисян. В определени моменти от организацията вземат участие Стефана Чаушева и Патрик Михайлов.
Специално за това интервю се срещнах с Калата, Вики Велев и Мади.
Нашата среща продължи два часа, a можеше да продължи и цяла вечер. Нека видим какво ми разказаха:
Един от най-предизвикателните моменти, когато говорим за хакатона, е сплотяването на екипа. Как се случи при вас?
Виктор: Имахме team building, който представляваше играене на бордови игри.
Калоян: Когато излязохме, се познавах бегло с по-голямата част от екипа, но имаше и хора, с които не си бях говорил никога. Тогава Димитър Николов (организатор на Hack TUES 3 и наш ментор) изигра ролята на ледоразбивач и ни помогна да се отпуснем.
Виктор: Но най-много ни сплоти решаването на общите въпроси като каква да е темата, името на хакатона, менторската система и оценяването.
Мадлен: Работихме по Scrum методологията и имахме чести срещи. Покрай работата започнахме да се опознаваме и сприятеляваме по-добре.
Виктор: Бяхме си направили дискорд сървър и веднъж решихме да сложим emoji-та, направени от наши снимки. Забавлявахме се много.
С какво се сблъскахте по време на организацията на събитията?
Калоян: С какво ли не?!
Виктор: Най-голяма трудност беше отлагането на някои задачи и натрупването им преди събитието. Друга пречка беше неопитността, но мисля, че успяхме да я превъзмогнем с часове работа.
Калоян: Недобрата комуникация и управлението на времето. Имаше един период, в който някои хора бяха започнали да закъсняват за срещите и това ми влияеше по негативен начин, но не го споделях отначало, мислейки си, че това е нещо моментно. Впоследствие нещата ескалираха и имахме една по-продължителна и ‘тежка’ среща, на която всички от екипа си казахме каквото ни беше на душата. Докато разговаряхме, разбрахме, че в корена на проблема е непълната комуникация. В процеса на работа тя се подобри драстично, а и сроковете ни започнаха да стават с отрицателен знак, което ни даде допълнителен стимул да свършим работата качествено и бързо. Нямахме право на грешки, на неказани проблеми или на ‘затворени очи’. Всички имахме достатъчно мотивация, уважение и желание, че нещата да се оправят. Дори стана повече от просто ‘оправяне’ – станахме си много по-добри приятели.
В края на 11 клас Вики Велев се премести в САЩ, но не спря да ни помага. Когато екипът работеше през деня, той се включваше, въпреки че при него беше нощ, и работеше заедно с нас. Помогна страшно много с изготвянето на промените по форматите и реализирането им докрай.
Мадлен: На 8 март беше потвърден първия случай на коронавирус в България и почти веднага от Министерството на образованието дойде заповед за отмяна на всички извънкласни масови събития с ученици. В този момент си казах: „Ех, да бяхме избрали датите на хакатона със седмица по-рано и тогава всичко щеше да се случи, както го бяхме планирали.“ Но, уви, такъв ни бил късметът. Сърцето ми се скъса, когато трябваше да обявя в социалните мрежи, че отлагаме хакатона. Тогава пред нас се появиха истинските предизвикателства. Обмисляхме няколко варианта – онлайн хакатон, хибриден хакатон, евентуален хакатон на живо, но по-късно във времето. Обсъждахме продължителността – дали да бъде три дни, дали да бъде две седмици. Обсъждахме и различни дати. И да не забравяме, че трябваше да мислим и за ТУЕС Фест – кога, как и в какъв формат. Все пак фестът е много ключово събитие за ТУЕС.
С какво ще остане различен Hack TUES 6?
Мадлен: С формата на събитието. Беше ни много трудно да изберем датата за хакатона, тъй като член от екипа ни, а именно Виктор Велев, заминаваше да учи в САЩ след края на учебната година в 11 клас. Но взехме единодушното решение, че отлагаме хакатона за октомври с надеждата, че положението в страната ще се е подобрило и ще можем да го организираме на живо. Не успяхме да разгърнем Hack TUES 6 в пълния му потенциал заради по-екстремната ситуация, в която се намирахме, поради мерките в държавата, но все пак успяхме да го организираме в хибриден формат. Не беше това, което искахме, но се получи много по-добре, отколкото очаквахме.
Друго уникално нещо, което ни отличи, е иновативният дизайн – различният цвят тениски, квадратните стикери, грамотите, чековете, все едни толкова важни детайли за хакатона
Калоян: Освен всичко, което изброи Мади, отново мога да кажа – с екипа. Ние съставихме планове и проведохме двете събития – Hack TUES 6 в хибриден формат и TUES Fest в онлайн формат. Ако не бяха обстоятелствата, идеята за тези формати щеше да навлезе след 10 години. Радвам се, че се захванахме с това предизвикателство и не се отказахме. Наистина се наложи много бързо да разберем как се случват събития в такъв формат и колко усилия се изискват, за да се получи от нищо нещо… и накрая стана.
Мадлен: През февруари, когато още не знаехме какво ни очаква следващия месец, няма да забравя как вече беше минал един ден от отварянето на регистрацията за отбори, аз и още няколко човека от екипа се бяхме събрали на гости у Калата, за да играем бордови игри. Точно тогава местата за отбори се запълниха за по-малко от 48 часа и това беше един от най-вълнуващите моменти за нас.
Организирахте две събития, какво влияние оказаха те върху вас?
Калоян: На първо място съм щастлив за приятелите и контактите, които създадох – не знам по-голямо нещо от хакатона, за което да съм благодарен. На второ място е умението да управлявам проект и екип. Едно е да си доброволец и да ти казват какво да правиш, друго е да виждаш цялата картинка, да взимаш решения в различни ситуации и да носиш отговорността за тях. През опита добих по-ясна представа как се случва един пълен работен процес.
Виктор: Аз съм на същото мнение като Калата, но бих добавил и емоциите от края на събитието. Когато видиш всички ентусиазирани участници и наградени отбори, чувството е незаменимо. Това, че ти си допринесъл за щастието на тези хора, е страшно мотивиращо. Да си част от организационния екип, също.
Мадлен: На мен организацията ми помогна да подобря комуникативните си умения, да разбера нещата от кухнята – как се забърква самата манджа и се поднася на аудиторията :DD. На финала, когато вече събитията приключиха, имах много повече приятели, отколкото имах в началото. Изключително много се привързах и към всеки един от екипа ни, тъй като преживяхме много заедно и нищо не ни сломи.
Калоян: Спомням си още когато ни събраха в началото на организацията как Тошка (организатор на Hack TUES ^365, моя приятелка и ментор) дойде при мен и каза: “Кала, вие ще станете семейство”. И наистина, семейство е най-точната дума, чрез която мога да опиша нашия екип.
Какви съвети бихте дали на следващите поколения организатори?
Калоян: Подобрявайте! Не се страхувайте да правите нови неща, не едно или две, а много. Хващайте се за забавни идеи и мислете как могат да станат реалност. Също така, каквото и да правите, го правете качествено.
Мадлен: Когато говорим за качественото изпълнение, бих добавила: ако някоя задача не ви харесва и нямате желание да я изпълните, извъртете я така, че да ви доставя удоволствие. Работете с желание и всичко ще се случва повече от добре.
Виктор: Забавлявайте се! Това е от мен.
Това е началото на края…
За мен всички срещи бяха специални, но поради приятелството ми с организаторите на Hack TUES 6 тази среща има особено място и искрено вярвам, че ви е вдъхновила…
Истината е, че всички срещи ме научиха на споделеност, приемственост и отдаденост. Все ценности, които са в основата на туесарската общност.
Ще продължа да развивам креативността си, комуникативните си умения, начина си на писане, да създавам още повече приятелства, защото хората в ТУЕС си заслужават.
Влезеш ли в ТУЕС, осъзнаваш и оценяваш всички неща, за които се говори в интервютата до момента – приятелствата, приемствеността, споделеността, трудностите, както и най-щастливите ти моменти.
А сега накъде?
Очаквайте Hack TUES GG и TUES Fest през 2021г.
Последвайте Facebook страницата ни, както и Instagram профила ни.
И не забравяйте: #oncetuesaralwaystuesar
До нови срещи
Stay tuned 🙂
Ваша Гери,
PR – Hack TUES GG
Коментари