Лицата на АЗТУЕС – Радостина Герчева

Традиционно свързваме месец март с нежната половина на човечеството. Мартенските издания на рубриката “ЛИЦАТА НА АЗТУЕС” ще ни разкажат историите на четири невероятни дами. 

Днешната ни гостенка е випуск 2007. За нея: “ТУЕС е символ на братство – независимо къде, по какъв повод и в каква ситуация се засичам с туесари, винаги успяваме да се разберем с две думи. Знам, че мога да разчитам на човека срещу мен. Усеща се чувството за принадлежност към едно сплотено „общество“.”

Туесар по душа, дългогодишен преподавател в ТУЕС, един от учредителите на АЗТУЕС и член на управителния съвет от самото начало до днес. 

Представяме ви Радостина Герчева – Ради.

Здравей, представи се – кой випуск си, разкажи за живота ти след ТУЕС и с какво се занимаваш в момента?

Казвам се Радостина Герчева, по-позната като Ради, а за учениците г-жа Герчева (все още ми звучи странно). Завърших ТУЕС (сякаш беше вчера) през 2007 година.  

Винаги съм имала склонност към техниката, още от малка. Интересът ми към технологиите бе съвсем разпален, когато в първи клас получих Правец 16. Няколко години по-късно се намери и мястото, което успя да канализира моя интерес – ТУЕС. 

За избора на това с какво да се занимавам най-голяма роля изигра записването ми в Cisco мрежовата академия в ТУЕС в средата на 10-ти клас. Тогава осъзнах, че ми се занимава с нещото, което не е нито чист софтуер, нито хардуер, а обединява двата свята.

От гледна точка на учебно съдържание в ТУЕС, установих впоследствие, че сме завършили училище със знания, които са светлинни години напред спрямо нашите връстници. Това го разбрах по време на обучението в Технически университет – София и впоследствие го потвърдих и в Алборгския университет в Дания.

В началото на втори курс, далечната 2008, станах официален Cisco инструктор и започнах да преподавам в Cisco академията на ТУЕС. Година по-късно започнах да вземам и часове като хоноруван преподавател – първоначално АПЕ, а след това и предмети, свързани с мрежови протоколи и технологии. И така вече над 10 години…

С началото на магистратурата, започнах работа в Смартком-България АД, където се занимавам с дизайн, изграждане и поддръжка мрежите на телеком оператори и малки и големи компании, както в България, така и в чужбина.  Последните 3 години съм инженер професионални услуги и участвам в изграждането, управлението и обновяването на оптичните преносни мрежи на част от най-големите телекоми в Европа и Африка.

Какво е за теб ТУЕС? Разкажи ни за твой ярък спомен от времето, когато беше ученик в ТУЕС?

Стартирайки още от 8-ми клас с нестандартия подход към учениците – скъсената дистанция и отношение в стил „колеги“, преподавателите успяваха да ни обогатят както в професионален, така и в личен план. Освен добри специалисти успяха да направят от нас хора – мислещи, разумни и на които може да се разчита. 

ТУЕС за мен е символ на братство – независимо къде, по какъв повод и в каква ситуация се засичам с туесари, винаги успяваме да се разберем с две думи. Знам, че мога да разчитам на човека срещу мен. Усеща се чувството за принадлежност към едно сплотено „общество“. Забелязала съм, че Училището с главно „У“ (както го нарича един съмишленик), оставя своя отпечатък в завършилите – дори с поведението си и/или обмяна на няколко изречения лесно може да бъде разпознат „себеподобен“. С необъркваемия, „странен“ за повечето хора хумор, с изполването на непонятни за другите думи, с нестандартния подход към нещата…

Конкретен ярък спомен не мога да назова – твърде много са. Един от тях е, когато един кашон в коридора пред 37-ми кабинет се „самозапали“, ние храбро го изгасихме и писахме обяснения за случката, заключени в кабинета до „рано“ вечерта (до около 23 часа). Първият сблъсък с това, което ни очаква в професионалната ни кариера, беше когато в 4 сутринта кипеше „безсмислен труд“, платките и схемите ни бяха до никъде, а Стела продължаваше да ни изпитва. ☺  Още мога да начертая и схема общ емитер в динамичен режим, без да пропусна junction, благодарение на Бистра Башева. След „throw-ването на exception-и“ по ООП при Любо Чорбаджиев, сега не се стресирам като ги преследвам ежедневно. Незабравимо е и желанието ни да стоим с останалите туесари в и около училище, обсъждайки интересни теми и проекти, вместо да се шляем съвсем безпътно някъде. В 48-ми кабинет (какъвто няма в училището – Кафето) винаги са ни били смешни учудените погледи на околните, когато си говорим на „нашия“ си език. 

За мен най-трайният отпечатък са верните приятели и множество спомени за усмихнати мигове. Благодарна съм на всички преподаватели, които ни преведоха през „ада“ на ТУЕС, както ни посрещна в първия учебен ден Анатол Френски – Френеца, на нашия класен Вальо Иванов, че успя да ни опази от нас самите, на Бистра Башева за първите стъпки в хардуера, на Стела Стефанова за усилията и упоритостта да ни научи напук на нашата съпротива, на Лидия Иванова за логическото и математическото мислене, на Ива Захариева за това, че ни научи да гледаме живота и света под друг ъгъл, на Антоанета Даскалова за това, че ни научи за полезните и вредните неща при взаимодействието със заобикалящата ни флора и фауна, на Любомир Чорбаджиев, че ни помогна да разберем дали „Кодът“ е нашето призвание.

За мен е чест, че в момента аз съм една от тях и мога да се обърна към целия екип на ТУЕС с „Колеги“.

Какво те кара да подкрепяш училището и Асоциацията на завършилите?

Сигурно очаквате да кажа, че училището ми е дало много и сега се опитвам да му се отплатя. И в това има голяма доза истина… Но за мен основното е топлото чувство, което ме обзема всеки път, когато се върна в класната стая и видя пламъка в очите на настоящите туесари. Основен двигател за мен е желанието да предам на нашите наследници част от атмосферата на ТУЕС общността, част от непреходността и уникалността на туесарския дух.

А идеята за обединяване на завършилите под някаква форма се беше зародила отдавна. Преди 7-8 години се събрахме няколко туесари – съмишленици с много желание и бегла идея с какво всъщност се захващаме. Единствената напълно ясна цел беше да направим Асоциация на завършилите ТУЕС. Постепенно се случи така, че станах един от учредителите на АЗТУЕС и съм член на управителния съвет от самото начало до сега…

След „навъртените километри“ опит се радвам, че успяхме да сплотим завършилите и настоящите туесари, да убедим завършилите, че има смисъл да се върнат в ТУЕС – независимо под каква форма. АЗТУЕС се разраства с всяка изминала година, развива своя потенциал и успява да помага на ТУЕС във все повече насоки, благодарение на всички активни завършили туесари.

Имаш ли послание, което искаш да споделиш?

Включвайте се с каквото можете в подкрепа на начинанията на ТУЕС и АЗТУЕС – всяка помощ е от полза. И не забравяйте, че Това Училище Е Супер!!!

Вдъхновихме ли ви?

С кого ще ви срещнем следващата седмица? Ще запазим в тайна засега! Ключовата дума е ТУЕС!

Междувременно, предстои ни избор за нов Управителен Съвет. Ако имате интерес да се включите, пишете ни на [email protected]

Може да подкрепите АЗТУЕС чрез дарение –  разберете как оттук.

Коментари