Марта, казват, е люта жена с променливо мнение по отношение на времето, но за нас месецът е специален и чуден, защото е посветен на дами завършили ТУЕС.
Тази седмица ви представяме една млада ТУЕС дама от випуск 2007. Винаги с лъчезарна усмивка на лицето и винаги готова да помогне с каквото може в името на ТУЕС каузата като лектор, ментор, доброволец и не само.
Тя е Мария Каменова!
Здравей, представи се – кой випуск си, разкажи за живота ти след ТУЕС и с какво се занимаваш в момента?
Завърших ТУЕС 2007, ‘Софтуер’. Тогава всички учихме общи предмети до 10-ти клас и след това се разделяхме на 2 профила, познати като ‘Хардуер’ и ‘Софтуер’. Горе-долу тогава осъзнах, че няма да стана програмист и поех по друг път – архитектура. Покрай архитектурния ми стаж, обаче, някак органично се върнах в пътеката на Интернет технологиите като създаване и поддържане на сайтове и блогове на архитектурни дружества. Един пост в туитър на Марио Пешев (Devrix), че търси фрийланс тестер, пък постави началото на моята кариера. Реших да се пробвам и се учих в движение. Тогава тази позиция не беше толкова популярна и утвърдена. Щом завърших семестриално архитектура, започнах на пълен работен ден като QA в стартъп. Оттам нататък пътят ми не спря да прави завои, да влиза в задънки, да открива нови пътища. Нямах карта. Минах през различни роли, в различни компании и като големина, зрялост и индустрии. Имах възможност да работя и да се уча с много и различни специалисти и екипи от цял свят. Това продължавам да правя и в момента и е нещо, което много харесвам – ежедневен досег с други култури и точки на света.
Днес съм Product Owner/Business Analyst в Експириън като работя по продукт в Identity and Fraud.
В личния си живот, се радвам на кучето и котката, семейството и приятелите. А разпускам и презареждам в бокс залата, планината и кухнята.
Какво е за теб ТУЕС? Разкажи ни за твой ярък спомен от времето когато беше ученик в ТУЕС?
ТУЕС е минало, настояще (не минава ден без някаква следа и признак за връзка с общността) и бъдеще (дано).
ТУЕС ми е дал хляба. И принадлежност към една уникална общност. Като важността и ролята на тази общност става все по-ясна с годините, като че узряваме заедно.
Ярък спомен… то да бе един!
Първия 15-ти септември: тогавашният директор Френски поздравяваше с ‘Welcome to the Hell!’ в тон със стотици гласове. Имах усещането, че земята се разтърсва.
Първият 16-ти септември: класният ни, Стефан Чернаев каза ‘Забравете, че някога някъде сте ходили на училище. Това тук не е училище’. Оказа се прав.
Помня някаква сива събота сутрин в автобус 213 от Лъвов мост до Окръжна Болница. Пътуваме с Теди Пешева от моя клас и сега колежка в Експириън. И си спомням как като слязохме от автобуса, видяхме една пътечка от още сънени ученици с раници, прииждащи към училището от различни посоки. Успокоих се, не сме сами и че ще си струва, защото докато другите спят, ние работим.
Това последно изречение беше валидно за периода 10-12 клас, с много ‘работа’ по нощите. С много сблъсъци с ‘това не знам как да стане, но знам, че е възможно’.
Помня каретата белот в междучасията.
Веднъж с Ради Герчева брояхме колко ‘начи’ господин Чорбаджиев изрича в един час. Аз спрях да ги броя след 100-тния…
Спомените от ТУЕС са си за отделна рубрика!
Какво те кара да подкрепяш училището и Асоциацията на завършилите и имаш ли послание, което искаш да споделиш?
Много от този отговор се крие в предишните изречения.
Чувство на благодарност. Вдъхновението от срещите с талантливите ученици.
И не последно – личният пример на тези преди мен.
Вдъхновихме ли ви?
С кого ще ви срещнем следващата седмица? Ще запазим в тайна засега! Ключовата дума е ТУЕС!
Междувременно, предстои ни избор за нов Управителен Съвет. Ако имате интерес да се включите, пишете ни на [email protected].
Може да подкрепите АЗТУЕС чрез дарение – разберете как оттук.
Коментари