Стартирахме рубриката “Лицата на АЗТУЕС” в края на незабравимата 2020 година, защото вярваме, че туесарите имат какво да ни разкажат и защото личната – истинска история вдъхновява.
И тазседмичната среща с “Лицата на АЗТУЕС” е интересна и вдъхновяваща.
Днешният ни гост е випуск 2013. Първите си професионални крачки прави като ученик още в 9-ти клас. Ако трябва да го опишем с две думи те ще са – туесарски дух. Той е най-младият туесар, който сме ви представили досега, но това не му пречи да е един от най-големите ни дарители в последните няколко години.
Той е Борис Йончев. А какво ни сподели той, ще разберете в следващите редове.
Здравей, представи се – кой випуск си, разкажи за живота ти след ТУЕС и с какво се занимаваш в момента?
БЙ: Здравейте! Казвам се Борис Йончев, випуск 2013. За “огромна” изненада на всички, ще споделя, че технологичният свят ме вълнува откакто се помня. Kато дете ми беше по-забавно да разглобявам и „поправям“ играчките си от това действително да си играя с тях. Вярвам, че вроденото ми, понякога чак дразнещо, любопитство и важната подробност, че цялото ми семейство също се подвизават в IT сектора, са предопредели съдбата ми на туесар.
Първите си професионални крачки направих като ученик в 9-ти или 10-ти клас с малки freelance проекти, което ми даде първоначалния опит и някаква реална представа за индустрията. След ТУЕС нещата продължиха естествения си ход, а именно – постъпих като студент в Техническия университет. По това време бях решил, че ще изчакам със започването на работа и ще извлека максимума от безгрижието и насладата, с които се славят студентските години. Е, успях да удържа на обещанието си до към края на втори курс, а впоследствие започнах да съчетавам лекциите и упражненията си с пълен работен ден.
В момента работя като софтуерен инженер в Uber, където се радвам, че срещнах още няколко бивши възпитаници от редиците на ТУЕС.
Какво е за теб ТУЕС? Разкажи ни за твой ярък спомен от времето когато беше ученик в ТУЕС?
БЙ: ТУЕС за мен бе катализатор на страстта ми, превърнала се в професия и хоби. Най-много съм благодарен на преподавателите, които освен, че ни учеха на “тайни от кухнята” на занаята, бяха също ментори и примери за подражание.
Един от най-ярките ми спомени е от състезание по роботика в ТУ Варна, на което имахме удоволствието да сме поканени. Условието беше да сглобим робот, използвайки каквото си намерим от един голям шкаф, пълен с жици, мотори, зъбни колела и пр. Разполагахме само с около седмица да се подготвим, затова неуморно стояхме до късно, докато най-накрая успяхме да скалъпим нещо, с което да участваме. Разбира се, т.нар. състезание беше повече с духа на работилница, отколкото надпревара, но цялото преживяване беше изключително забавно и сплотяващо. По пътя на връщане, роботите, които бяхме сглобили, се превърнаха в атракцията на влака.
Какво те кара да подкрепяш училището и Асоциацията на завършилите и имаш ли послание, което искаш да споделиш?
БЙ: Училището е единственото по рода си и е истинска глътка свеж въздух на фона на образователната система в нашата страна. Нещото, което го отличава най-много е общността и подкрепата на завършилите. Навремето ние получихме тази подкрепа и сега е наш социален дълг да я движим напред.
Благодарим ти! И за край…
БЙ: Апелът ми към всички бивши туесари е да си припомним откъде сме тръгнали, какво ни е дало училището и къде се намираме сега, благодарение на него. Подкрепяйте нещата, които са ви харесали и са оставили траен отпечатък върху вас и се опитайте да промените нещата, които не са. Нека помогнем с каквото можем, за да вдъхновяваме и разпалим любовта към технологиите във все повече млади инженери.
Вдъхновихме ли ви?
КАКВО СЛЕДВА?
32 истории, които смятаме че е важно да бъдат разказани, защото всяко едно от лицата на АЗТУЕС носи в себе си историята на ТУЕС. Ще ви запознаем с вдъхновяващи туесари, които не спират да подпомагат ТУЕС и АЗТУЕС.
С кого ще ви срещнем следващата седмица?!
Ключовата дума е ТУЕС!
Ако искате да подкрепите АЗТУЕС, включете се в дарителската ни кампания за 2021!
Коментари