Днес в “Лицата на АЗТУЕС” ви срещаме с Александър Бонев – истински туесар, активен дарител и поддръжник на ТУЕС каузата. Завършил ТУЕС през 1995 година, но запазил връзката си с училището силна и до днес. Алекс е и една от движещите сили зад системната подкрепа от страна на VMware Bulgaria към ТУЕС и АЗТУЕС.
Здравей, представи се – кой випуск си, разкажи за живота ти след ТУЕС и с какво се занимаваш в момента?
АБ: Казвам се Александър Бонев, випуск 1995. След ТУЕС постъпих като студент инженерна специалност в Минно-геоложки университет. Междувременно се занимавах с асемблиране на компютри, презаписване на дискове, окабеляване на офиси, поддръжка на хардуер и всякакви подобни ИТ услуги. Карах 9 месеца казарма, за която определено компютрите помогнаха да мине леко – сложиха ме в някаква рота с други „програмисти“ и ни разпратиха по щабовете из страната, като експерти по текстообработка 🙂
След казармата поработих малко в Дейзи Мултимедия, когато се разработваха цифровият фотоапарат PhotoClip и MP3 плеърът Diva – станали впоследствие продукти с култов статус. И така един ден, през съученици, изскочи оферта за работа в софтуерната индустрия – инженер качествен контрол (QA) в софтуерна фирма. Нямах абсолютно никаква идея какво значи това, но човекът, през който дойде офертата, каза да се пробвам – защото според него съм бил „точно за тая работа“. А и заплащането беше добро.
Речено сторено – оказа се, че покрай хобито ми да инсталирам, прекомпилирам и ровя из всякакви OS, да пиша дребни скриптове, да подкарвам пиратски игри на евтин и орязан хардуер, да намирам по BBS апокрифни драйвери и прочее „хакерии“, професията сама ме намери, докато аз усилено я търсих другаде. Взеха ме на работа, и оттогава до днес, под една или друга форма (и фирма), все с това се занимавам.
Текущата ми позиция е „Директор инженерни услуги“ (director engineering services) във vmware, фирма, пълна с туесари! Ръководя екип от страхотни инженери, с които заедно отговаряме „за здравето“ на цяла гама продукти и облачни услуги, разработвани във фирмата.
Какво е за теб ТУЕС? Разкажи ни за твой ярък спомен от времето когато беше ученик в ТУЕС?
АБ: ТУЕС ми даде както хляб ръцете, така и хоби – прекарвам по 12-14 часа зад екрана всеки ден 🙂 Даде ми и много приятели, с които поддържаме здрава връзка. Значи много за мен, това е! А спомени много, трудно е да избера. И все пак…
Помня колко исках да науча за компютрите, след като в къщи се появиха случайно някакви книжки по темата. После отнякъде разбрах за „това училище в Младост“, и заявих вкъщи, че искам да уча там. Помня колко се вълнувах, когато влязохме в компютърната зала за първи път – учехме как да използваме компютър с MS-DOS. Първите 1-2 години нямах домашен компютър и тези часове бяха супер чакани от мен.
Помня разходките през полето до 10- то училище и обратно. Ужасът да те изпитват по литература. Бръмченето на зъболекарската машинка. Тръпката да запишеш 20+ дискети архив с нова игра или инсталацията на Windows 95, и те да се прочетат успешно вкъщи. Тоновете дефектни дискети, които се бяха появили на партера и вземахме десетки с надеждата поне някоя да работи ОК. Кефът да си сметнал правилно някаква безумна двоична аритметика. Да се потиш над схема с операционен усилвател (така не ги разбрах до последно). Да ти мине симулацията на платка. Да отидеш до БАН за най-новата антивирусна програма. Да те заведат организирано на изложение в НДК и да видиш за пръв път cd-rom, звукова карта, 486 и 3D игра с говор и музика…
Какво те кара да подкрепяш училището и Асоциацията на завършилите и имаш ли послание, което искаш да споделиш?
АБ: То не стана ли вече ясно – заради всичко онова, което ми е дало и продължава да ми дава ТУЕС – емоции, приятели, професия. Заради факта, че много често се сблъсквам лично (или пък научавам от медиите), за ентусиазиран млад човек, успешен професионалист, който се оказва туесар. За възможността да обиколя света по работа и за удоволствие. За това, че мога да си сменя сам SSD-то в лаптопа или пък дисплея на телефона 😀
И за край…
На всички настоящи и бъдещи туесари, бих казал само едно – никога не забравяйте кои сте и откъде сте тръгнали! Споделяйте знанията си, бъдете проактивни и помагайте на тези, които нямат. Старият ви лаптоп може да е безценен подарък за някого; А един час отделен от времето ви, може да е достатъчен, за да вдъхнови новият Влад Тенев, Джон Атанасов или Dark Avenger…
ЗА РУБРИКАТА
Искрено вярваме, че смисълът е истинските истории. Истории, които вдъхновяват, които носят освен ТУЕС в сърцето, носят и историята на ученическата тръпка и туесарска подкрепа.
2020 несъмнено ще бъде запомнена. Съвсем в края ѝ стартирахме с рубриката “ЛИЦАТА НА АЗТУЕС”, за да ви разкажем 32 истории за хора свързани с АЗТУЕС и ТУЕС. 32 не е никак случайно число, то е свързано с 32 години от основаването на ТУЕС. Училището, което е центъра на нашата общност.
Вдъхновихме ли ви?
КАКВО СЛЕДВА?
С кого ще ви срещнем броени дни преди началото на Новата 2021 година?!
Ключовата дума е ТУЕС!
Ако искате да подкрепите АЗТУЕС, включете се в дарителската ни кампания за 2021!
Коментари