Първият ни февруарски гост в рубриката “Лицата на АЗТУЕС” е випуск 1994 година. За него ТУЕС е: “един цял свят с много възможности, населен от свободни хора с широта на погледа”.
Туесар по душа, дългогодишен дипломен ръководител и човек, който не спира да подкрепя ТУЕС и АЗТУЕС. Той е Симеон Иванов. Какво ни сподели, ще разберете в следващите редове.
Здравей, представи се – разкажи за живота ти след ТУЕС и с какво се занимаваш в момента ?
СИ: Казвам се Симеон Иванов, випуск 1994. Ето я и моята история… В началото математиката не ми вървеше много. Влязох на косъм в ТУЕС – с изпити по математика и физика. Там постепенно започнаха да се отварят врата след врата на възможности и познания. Научих се на системна работа и постоянство. Същевременно, благодарение на родителите си, се сдобих с все още ценния за онова време компютър Правец и започнах да правя всевъзможни опити с него. На няколко пъти се налагаха сериозни ремонти.
Благодарение на случаен или не толкова случаен избор на дипломен проект, се озовах при хората, с които работя и до сега. Тук открих професионалисти, насочили поглед към новите технологии. Скоро след това, заедно с началото на обучението в Техническия университет получих покана за стаж в компанията. Отвори се още една голяма врата.
Постепенно станах част от развойния екип. След няколко години работа по редица интересни проекти в областта на вградените системи получих възможност да работя и прекарам няколко години в голяма технологична компания, базирана в Германия. Там, работейки по сложни и динамични задачи с много участници от различни страни се научих на взаимоотношения с много и различни хора, екипи и клиенти от различни страни, работа в екстремни условия, пътувания. Преминах през още една голяма врата на своето развитие.
В последните години се занимавам с развитие на продукти в сферата на комуникациите – от интелигентни комутатори през вградени системи с различни приложения до Интернет на нещата – IoT в Смартком – компанията, в която постъпих като стажант, получих редица възможности за развитие и придобих целия си професионален опит.
Какво е за теб ТУЕС? Разкажи ни за твой ярък спомен от времето, когато беше ученик в ТУЕС?
СИ: ТУЕС за мен е една голяма възможност за всички, която и аз получих в далечната 1989 година. Един цял свят с много възможности, населен от свободни хора с широта на погледа. В годините този свят се обогати и разшири и днес възможностите за учениците в ТУЕС са много повече.
ТУЕС за мен е също символ на успех, постигнат с труд и постоянство и гордост за мен, като част от това общество.
От годините, прекарани в ТУЕС имам съзвездие от спомени. Те са свързани с часовете по автоматизирано проектиране в електрониката и програмиране. Там, наред с практическите познания и умения, открих инженерния подход към проблемите, важността на изискванията и детайлите. Наред с първоначалното съставяне на електрическата схема и симулациите, беше вълнуващо оформянето на печатните платки, съобразяването на множество правила и изисквания, често противоречиви и в крайна сметка, заедно със софтуера на системата – създаването на един жив електронен организъм.
Ранното осмисляне на тези знания ми позволи в последните класове с ТУЕС и развитието ми след това да придобия общ систематичен подход към електронните системи от гледна точка на тяхната функционалност – съвкупност от хардуер и софтуер.
Какво те кара да подкрепяш училището и Асоциацията на завършилите и имаш ли послание, което искаш да споделиш?
СИ: През годините от моето завършване до сега на практика не съм прекъсвал връзките и интереса си към училището и случващото се в него. Имах удоволствието да наблюдавам градацията, появяването и израстването на множество инициативи – курсове и клубове, участие в състезания, отлични преподаватели, които запалват от самото начало интереса на учениците. Имах и честта за кратко да водя часове по програмиране в училището, както и да предлагам и консултирам редица дипломни проекти през годините и до сега. Наред с това постоянно виждам как вече завършилите през годините оформят един елит, общество на знаещите и мислещите хора в България. Всичко това ме кара да подкрепям училището и учениците, които имат желание да се развиват, като по този начин заедно създаваме едно будно и независимо общество.
Благодарим ти! А нещо за край?
СИ: В не много далечното минало имаше една шеговита фраза, отправяна като съвет от родители към деца – “Учи, за да не работиш…”. В нашето съвременно общество на автоматика, компютри и роботи обаче, все повече професии и дейности на хората са замествани от машини и софтуер и само дейности, изискващи висок интелект, съчетан с богати познания и умения се очаква да бъдат търсени в бъдеще. Затова моето послание към всички настоящи и бъдещи членове на ТУЕС обществото е: “Учи, за да работиш!”
Продължаваме и следващата седмица с ЛИЦАТА НА АЗТУЕС!
Рубриката стартира съвсем в края на незабравимата за всички ни 2020 година. Година на турбуленция, адаптация, трансформация. Смятаме, че всяко едно от лицата на АЗТУЕС носи в себе си адаптацията, новаторството и безспорно трансформацията. Защото TUES IS THE BEST!
Знаете ли, че вие също може да се завърнете в ТУЕС като преподавател.
За втория учебен срок, ТУЕС търси преподаватели практици по няколко специални предмета:
Ако имате въпроси или искате да поемете някой от предметите, пишете на Христо Стефанов, координатор на софтуерната специалност в ТУЕС: [email protected].
С ролята на преподавателя, може да се запознаете оттук.
Вдъхновихме ли ви?
Подкрепете ни!
Направи дарение, разбери как оттук.
Коментари