Лицата на АЗТУЕС – Иво Емануилов

В тазседмичната ни среща в рубриката “ЛИЦАТА НА АЗТУЕС” ще разберем как ТУЕС, правото и информационните технологии вървят ръка за ръка. 

Днешният ни гост е випуск 2008, а за ТУЕС споделя, че е неговата първа истинска alma mater.

Той е Иво Емануилов. 

За туесарския дух, за спомените и какво още ни сподели Иво, ще разберете в следващите редове…

Здравей, представи се – кой випуск си, разкажи за живота ти след ТУЕС и с какво се занимаваш в момента?

ИЕ: Казвам се Иво Емануилов и завърших ТУЕС през 2008 г. Нещо, което повечето читатели на тази рубрика ще намерят за необичайно, е, че всъщност съм юрист. В последните две години от обучението ми в ТУЕС се колебаех много в каква посока да поема след това. От една страна, обичах свободата на софтуерното инженерство, макар и интересите ми да бяха нишови и да бяха насочени към неща, които тогава изглеждаха “екзотични” – изкуствен интелект, критични за безопасността вградени системи и др. От друга страна, обичах ораторството, книгите, големите въпроси за света, в който живеем. Колкото и необятен да изглежда(ше) светът на битовете, на мен ми се струваше тесен и така реших, че мога да решавам (и създавам!) проблеми и по друг начин.

В онзи момент правото ми изглеждаше като подходящ кандидат – стройна система от правила, но с много изключения, разклонения и фактори, които зависят от “входните данни”. Обичам да оприличавам решаването на юридически казуси на обучението на модел за машинно самообучение. В началото знаем повече или по-малко какъв резултат търсим (решението на казуса) и работата ни е да обучим модел, който може да доведе до този резултат, като се подчинява на определени параметри, които извеждаме от входните данни (фактите, правилата и практиката по прилагането им). Лошото е, че много често, както и в практиката на машинното самообучение, класификаторът често ни изненадва с резултата, когато го тестваме с нови данни. Решаването на юридически проблеми удивително прилича на решаването на технически казуси и именно това ми допада.

Интересното в моя случай е, че не ми отне много време в Юридическия факултет, преди да разбера неразривната връзка между това, на което бях обучаван в ТУЕС, и това, което щях да правя в бъдеще. Още в първи курс започнах да откривам връзките между правото и информационните технологии. Спомням си, че трябваше да пиша курсова работа по теория на правото, в която разглеждах потенциални приложения на символните подходи в изкуствения интелект в тълкуването на правото. Очевидно никой във факултета не беше чувал за нещо подобно, нито пък беше писал по въпроса. Така много бързо открих своя професионален път в правото на информационните технологии и интелектуалната собственост.

След тригодишна практика в България в тази област, реших, че искам да почерпя и от чуждия опит. Така се озовах в магистърската програма на Льовенския университет (Белгия) по право на интелектуалната собственост и информационните технологии. Впоследствие получих и покана за работа в самия университет, където и днес се занимавам с интердисциплинарни изследвания на границата на правото и компютърните науки. В момента пиша докторската си дисертация в областта на лицензирането на модели за машинно самообучение като свободен софтуер с отворен код.

Това, че съм в Белгия обаче, никак не е прекъснало връзките ми с България. У нас работя с неправителствената организация Фондация ЛИБРе в областта на дигиталните политики и правото на информационните технологии. В ЛИБРе, освен че сме свободомислещи, се опитваме да се борим и за повече права и по-добрата им защита от практиките на постоянно наблюдение, профилиране и дискриминация на хората. Същевременно през 2018 г. с колега стартирахме първия интердисциплинарен курс по отговорен изкуствен интелект в рамките на магистърската програма по изкуствен интелект на ФМИ. С малки стъпки се опитваме да събудим интереса и ангажираността на младите специалисти в тази област със значимите проблеми, които тяхната работа често поражда. Надявам се някой ден да мога да споделя този опит и с учениците от ТУЕС 😉

Какво е за теб ТУЕС? Разкажи ни за твой ярък спомен от времето когато беше ученик в ТУЕС?

ИЕ: ТУЕС за мен е първата ми истинска alma mater. Нещата, които съм научил там, ми помагат и до днес. В работата ми непрекъснато се налага да боравя с технически концепции, зад чието разбиране стои именно петгодишното ми обучение в ТУЕС. Това е и причината колегите ми често да ме наричат “хибрид” – аз не се вписвам идеално нито в профила на юрист, нито в този на инженер. Винаги стоя някъде по средата. Това нямаше да е възможно без опита, знанията и интереса към технологиите, който ТУЕС винаги е поддържал у мен.

В ТУЕС всъщност се озовах след много внимателно планиране и това беше съвсем съзнателен избор. Първата си програма написах на BASIC, някъде около 3 клас, трябва да е било на Правец 16. Първия си компютър получих в 5 клас и от този момент нататък аз търсех място, където мога да уча това и само това. Тъй като съм родом от Радомир, опциите там бяха несъществуващи и трябваше да разширя кръгозора си. Съученичка, с която след това станахме съученици и приятели и в ТУЕС (здрасти, Хриси!), сподели за ТУЕС. Не бях чувал за училището, но когато отворих сайта и прочетох профила, пред мен вече не стоеше избор. Оставаше само да бъда приет. Стигна се до там, че не исках да кандидатствам в други училища, защото бях убеден, че това е моето училище и че няма начин да не бъда приет. Така и стана. Заедно с друг мой много близък приятел, а после и съквартирант (здрасти, Милене!), и тримата радомирци се оказахме в ТУЕС.

Малкият проблем беше, че нямаше как родителите ми да се преместят там… единствената опция беше да живея сам или със съквартирант. Спряхме се на втория вариант и така на мен ми се наложи да порасна много бързо на 14-годишна възраст и да се справям сам с почти всички проблеми на хората, които живеят самостоятелно. Предвид факта, че тогава в ТУЕС се учеше и в събота, решението не беше най-лесно, но мотивацията ми беше непоклатима. Именно тя ме движеше през всичките 5 години, в които израснах не просто като професионалист, който знае това-онова за технологиите, но и като личност със свободни възгледи и убеждения. Дължа много от това на прекрасните преподаватели, които са оставили отпечатъка си върху мен – със специални благодарности към Веселка Христова, Бистра Башева, Люси Каракехайова, Мариана Крачунова, Маргарита Радославова, Любо Чорбаджиев, Тони Даскалова и много, много други, списъкът е дълъг!

Много са и спомените от ТУЕС. От ходенето на училище в събота, през часовете по литература, които за мен бяха любими, до терминалите с gentoo (дано не бъркам!) в часовете по обектно-ориентиране програмиране и програмирането на (вече) праисторическия Intel 8051 в часовете по електронноизчислителни машини… Такива дребни на пръв поглед детайли са в основата на споделени спомени, които за мен правят ТУЕС много повече от училище.

Какво те кара да подкрепяш училището и Асоциацията на завършилите и имаш ли послание, което искаш да споделиш?

ИЕ: Подкрепям училището и Асоциацията, защото вярвам, че те са проводници на този “туесарски” дух, който всеки от нас носи, независимо кога е завършил или в каква посока е поел след това. За съжаление моята помощ като юрист може да бъде полезна в много по-малка степен в сравнение с това, което правят колегите от ИТ бранша.

Въпреки това с умиление си спомням една своя гост-лекция от далечната 2014 г., организирана със съдействието на госпожа Башева, когато говорихме с учениците за право и ИТ. Бях силно впечатлен от интереса им към темата и остроумните им въпроси. Това ме убеди, че никога не е твърде рано да се говори за отговорен подход към разработването на нови технологии, напротив – реалността, създавана от платформите на големите технологични гиганти, изисква трезв и осъзнат поглед отвъд техническите детайли. Тази културна нагласа, уви, все още липсва у голяма част от ИТ индустрията, и то не само у нас, а навсякъде. Вярвам, че ТУЕС може и променя и това.

И за финал…

За финал посланието ми към учениците е никога да не спират да мечтаят и да дават всичко от себе си там, където знаят, че има добра кауза и смисъл. В последните издания на Hack TUES видях страхотни проекти, които показват свежи идеи с много творчески потенциал. Важно е всеки от нас, както може, да “предава” тази творческа искра и на новите ученици. Мисията на ТУЕС е да разпали огън от нея, а на АЗТУЕС – да го поддържа жив сред всички нас, за които ТУЕС е Училището.

Вдъхновихме ли ви?

Знаете ли, че вие също може да се завърнете в ТУЕС като преподавател. 

За втория учебен срок, ТУЕС търси преподаватели практици по няколко специални предмета:

👉 Системи за управление на бази данни за 12 клас – 2 часа седмично, 3 класа;

👉 Компютърни мрежи за 11. клас – 1 час седмично, 3 класа.

💡Един преподавател може да води и само 1 клас.

Ако имате въпроси или искате да поемете някой от предметите, пишете на Христо Стефанов, координатор на софтуерната специалност в ТУЕС: [email protected]

С ролята на преподавателя, може да се запознаете оттук

Продължаваме и следващата седмица с ЛИЦАТА НА АЗТУЕС!

Ясно е, ключовата дума е ТУЕС!

Подкрепете ни!

Направи дарение, разбери как оттук.

Коментари