ЗА РУБРИКАТА Смисълът е в истинските истории. В края на 2020 година стартирахме рубриката “ЛИЦАТА НА АЗТУЕС”. Разказваме ви истории за хора свързани с АЗТУЕС и ТУЕС. Ето, че дойде време и за шестата ни среща във втория сезон на любимата ни рубрика “ Лицата на АЗТУЕС ”. Той е випуск 2011 година , веднага след завършването си започва да преподава в ТУЕС. За него “ ТУЕС е колорит. ”. Днес в “Лицата на АЗТУЕС”, наш гост е Емил Гоцев , а какво ни сподели той, четете в следващите редове.
Здравей, представи се – кой випуск си, разкажи за живота си след ТУЕС и с какво се занимаваш в момента?
Здравейте, казвам се Емил Гоцев и съм от випуск 2011. Въпреки някои по-странични занимания, в момента все още си изкарвам хляба с това, което съм получил от ТУЕС и работя като програмист (с някаква по-фенси титла, както налага модата) в Trading 212. За тези десет (еха!) години продължих да прекарвам време в училището, а това, което се промени у мен в професионално отношение, откакто завърших, е може би изместването на ентусиазма ми от новите технологии сами по себе си към възможностите, които създават.
Какво е за теб ТУЕС? Разкажи ни за твой ярък спомен от времето, когато беше ученик в ТУЕС?
Може би ще прозвучи странно за гост на вашата рубрика, но ТУЕС за мен започна катастрофално. На първия ми 15-ти септември учениците от 9-ти клас ни обстрелваха с моркови – разбрахме тази метафора по доста болезнен начин. После по единствения специален предмет нямахме назначен учител, а за капак – преподавателката по математика беше в болнични 2-3 седмици, без да има заместник. Не на шега майка ми планираше да ме премести в НПМГ.
За “беда” това не се случи :) и оттогава сякаш не мога да се отърва от училището. След като завърших съм бил рецензент, дипломен ръководител, член на комисии по дипломиране, а за 4 години преподавах и Обектно-ориентирано програмиране. И най-вероятно пак ще преподавам някой ден.
Ако трябва да го обхвана с една дума, ТУЕС е колорит . Понякога хаотична, но усмихната и сърцата банда от идеалисти. Стела , разбира се, не е и никога не е била просто директор, а лепилото, сърцето, моторът на всичко това. Не мога да не спомена и двете ми класни – Ива Захариева и Лидия Иванова , които са хората от училището оставили най-силен отпечатък върху мен. Любовта ми към литературата и математиката беше грижливо отглеждана.
Какво те кара да подкрепяш училището и Асоциацията на завършилите и имаш ли послание, което искаш да споделиш?
Винаги, още като ученик, съм знаел, че един ден ще се върна като преподавател . Не съм чакал призиви от Асоциацията, ами сам потърсих Любо Чорбаджиев. До някаква степен причината е, че исках да върна полученото, но не е само това. Преподавателската работа е предизвикателна и увличаща. А и мисля, че благодарение на нея съм задълбочил, както техническите си познания, така и чисто човешки съм се обогатил.
Колкото до Асоциацията , като до съвсем неотдавна част от кухнята мога да кажа, че освен всички инициативи около учебния процес, помощта от нея за самото функциониране на ТУЕС е незаменима. Трудно ми е да си представя всичко това без нея.
Ако някой прочете това и стигне дотук, вероятно не е забравил училището си и още следи новини около него, дори и да не го подкрепя активно по някакъв начин. Може би дори се е усмихнал тук-там из изреченията. Та, защо да не е дошъл моментът да се включи?
Благодарим ти, Емо !
Вдъхновихме ли ви?
Ако ви харесва това, което правим, може да подкрепите АЗТУЕС чрез дарение – разберете как оттук.
Какво предстои?
Очаквайте епизодите на училищния подкаст – “TUES Talks”. С наша помощ ученически доброволчески екип стартира първия училищен подкаст: https://aztues.bg/tues-talks/
Още интересни истории от нашата общност с много интересни гости в “ЛИЦАТА НА АЗТУЕС”.
През декември АЗТУЕС става на 7 години !
С поздрав, АЗТУЕС екип