Здравейте приятели,
Май е в разцвета си, а при нас е време за двадесет и втората ни среща в нашата любима рубрика “Лицата на АЗТУЕС”.
Днешният ни гост определя ТУЕС, като “ моята тийнейджърска любов”. Част от третия випуск на ТУЕС, завършил през 1995 година.
Срещаме ви с Владислав Янков.
Какво ни сподели Влади, четете в следващите редове.
Здравей, представи се – кой випуск си, разкажи за живота ти след ТУЕС и с какво се занимаваш в момента?
Привет, аз съм Влади , третия випуск на ЕТУЕС . Нашата година на завършване беше 1995. След ТУЕС се гмурнах в дълбокото и още плувам. Бях клавиша-майка в Танково поделение 26380, а след това паралелно с университета започнах като сис админ в Държавна организация. С 167 000 лева (ех, тогава всички бяхме милионери), нещо не ми се получаваше. Присъединих се към ТУЕС екипа в Орбител, най-страхотната компания, занимаваща се доставка на интернет, което си беше екзотика миналия век. Там разбрах, че технолози и гурута има много, но някой алабалист трябва да продава продуктите и услугите. Благодарение на колегите Ники и Виктор, както и съучениците от ТУЕС и УКТЦ, мога да кажа, че станах добър в това, което правя, а именно да съм интерфейс между клиентите и инженерите.
След това друг туесар, Здравко Николов, ме headhunt-на в Сиско и там прекарах няколко страхотни години - освен американската виза, която получих, се научих да мисля и мечтая в по-голям мащаб (и да съм малко по-подреден). 2008 година задружно със Здравко напуснахме Сиско и със Стефан от Орбител, който беше свободен велосипеден електрон, създадохме 3 Ди Си . Успяхме да привлечен venture инвеститор и влязохме в бизнеса с колокация в професионален дейта център. За година и половина отвяхме конкуренцията и 2013 успяхме да продадем компанията на най-големия оператор на този пазар в Европа. След придобиването му от най-голямата корпорация в този бизнес сме част от Equinix и изградихме едно технологично бижу - новия ни дейта център - SO2 . В момента съм щастливо женен с три деца.
Какво е за теб ТУЕС? Разкажи ни за твой ярък спомен от времето когато беше ученик в ТУЕС?
Това е най-големият ми късмет и изненада в живота ми - на шега кандидатствахме с близнаците - Иво и Боби и Калина. Приеха ме последен №100 и дори успях да завърша. 1990 беше първата година от прехода, от промяната и новото време - беше очевидно, че компютрите заменят компотите. ТУЕС беше най-страхотната среда - млади таланти, още деца, млади и надъхани преподаватели, страхотна база - бяхме в детска градина и най-важното - всеки ден се докосвах до нещо ново, научавах нещо ново и мечтаех на воля. Тези 5 години + всички съботи (въобще не съжалявам, че учехме в почивния ден) са моментът в живота ми, когато имах време за всичко - книги, забавления, музика, природа, спорт - страхотен баланс, без да съм го търсил и осъзнал.
Какво те кара да подкрепяш училището и Асоциацията на завършилите и имаш ли послание, което искаш да споделиш?
Факт, ТУЕС беше фантастично , но в казармата (прекъснах "Вишото", за да отметна "дълга" към Държавата) провидях какво е реалното ниво в нашата мила татковина. Един от начините да благодаря на моята тийнейджърска любов беше да помагам - с отделяне на лично време, пари, техника, агитация и си обещах никога да не забравям откъде съм тръгнал. И така, вече повече от 20 години се опитвам и знам, че винаги мога да помогна още.
Вдъхновихме ли ви?
Предстоят ни още истории в любимата ни рубрика “ЛИЦАТА НА АЗТУЕС” – както винаги, ще запазим в тайна, с кого ще ви срещнем, а ключовата дума, разбира се, е ТУЕС.
Както знаете, предстои ни избор на нов Управителен съвет . Ако имате интерес да се кандидатирате, научете повече на този линк . Ако ви харесва това , което правим, може да подкрепите АЗТУЕС чрез дарение – разберете как оттук.