С детско нетърпение и туесарско вдъхновение юни дойде. Днес е време за двадесет и петата ни среща в рубриката “Лицата на АЗТУЕС”.
Випуск 2010 година. Днешният ни гост е Николай Димитров. За приятелските и професионални контакти, за чувството да се завърнеш като преподавател… и какво още ни сподели Ники, четете в следващите редове.
Здравей, представи се – кой випуск си, разкажи за живота ти след ТУЕС и с какво се занимаваш в момента?
Здравейте, казвам се Николай Димитров. Завърших ТУЕС през 2010 година. Непосредствено след моето завършване започнах да работя с Любомир Чорбаджиев , който ми преподаваше година по-рано. Същевременно започнах да уча във специалност “Компютърни науки” във ФМИ на СУ, където по-късно завърших степен бакалавър.
Две - три години след завършването имахме среща с бившите вече преподаватели от училището и там Стела Стефанова успя да ме навие, както и още няколко души от моя випуск, да се върнем и да преподаваме. Така започна и моята “кариера” като преподавател по Операционни системи, която продължи до миналата година, но за съжаление вече нямам възможност да продължа да преподавам.
Какво е за теб ТУЕС? Разкажи ни за твой ярък спомен от времето когато беше ученик в ТУЕС?
Доста преди ТУЕС започнах да се интересувам от “компютри”, а в един момент по-специално от програмиране. Изборът ми след седми клас беше изключително лесен - бях твърдо решил, че ще уча в ТУЕС.
В училището се срещнах с още ученици със сходни интереси, които в предишните училища почти изцяло липсваха и знаех, че тук е моето място. Съответно в ТУЕС изградих много приятелски и професионални контакти, които продължават и до днес. Не само от времето, когато бях ученик, а и от времето, през което преподавах.
В тази връзка ще споделя един спомен - Любомир Чорбаджиев беше организирал състезание по Robocode - всеки разработва софтуер за свое виртуално роботче и се “бие” с останалите. В други училища е невъзможно да се намери някой, с когото да премериш сили, а да не говорим такова нещо да бъде организирано от преподавател.
Другите ми основни спомени от училището като ученик са свързани с различните проекти, които реализирахме, било то индивидуално или със съученици. Ярък спомен и много полезен опит ми дадоха и участията в различни състезания, което винаги срещаше пълната подкрепа на ръководството, дори когато искахме да участваме в състезания, които не бяха предвидили и вероятно сме им отворили куп административна работа. Разбира се, всяко отличие носеше голяма радост на целия преподавателски екип.
Какво те кара да подкрепяш училището и Асоциацията на завършилите и имаш ли послание, което искаш да споделиш?
Училището предоставя една уникална среда за развитие, на интереса на учениците в тази сферата на информационните технологии и за мен това е най-ценното. В днешно време материалът, който се преподава, е лесно достъпен навсякъде и по всяко време. Било то като книги, статии, видеоклипове. Водещи световни университети предлагат безплатни онлайн курсове. Но това не означава, че не е необходимо време, усилия и постоянство, за да се усвоят тези знания. И мотивирането на учениците да отсеят и да приложат тези знания са най-ценните неща, което училището успява да постигне. Учениците далеч не се ограничават само със знанията от учебните часове. Тук, разбира се, не може да не отбележим и основната роля, която играе АЗТУЕС с подкрепата за организацията на ХакТУЕС, както и различни други прояви.
Вдъхновихме ли ви?
Както знаете, предстои ни избор на нов Управителен съвет . Ако имате интерес да се кандидатирате, научете повече на този линк .
Ако ви харесва това , което правим, може да подкрепите АЗТУЕС чрез дарение – разберете как оттук.
С поздрав,
АЗТУЕС